През последните години се забелязва дълбока революция в мисленето по отношение на здравето и болестта. Започвайки при сериозната и добре информирана публика, която търси по-ефективни средства за справяне с хроничните болести, тя повлиява самата медицинска професия, както и политиците в правителството.
Днес е трудно да се проследят и открият корените на този начин на мислене. Исторически той се простира назад до Хипократ и преди него, но с навлизането на технологията и строго материалистичния възглед за света той бива забравен за известно време. Неговото възраждане е повлияно от развитието на психологията, от издигнатия от Езален възглед за човека като едно цяло, от повторното събуждане на духовното и мистично съзнание, и дори от осъзнаването на екологията. Това е революция, вдъхновена от висшето ниво на образование, постигнато в по-нови времена.
Тази тенденция води до създаването на различни клиники, курсове, семинари, публикации и бизнес, възприемани като „движение за холистично здраве“. Основната идея е, че всеки от нас е единно цяло. Ние не сме разделени на отделни части, всяка от които си има специфична болест или диагностична категория. Не можем да бъдем разделени от никакви вярвания, начин на живот, взаимоотношения или терапия, без да нарушим основни космически закони. Всеки от нас е уникален индивид, цялостен и завършен, и функционира като една цялостна система по отношение на заобикалящата ни вселена. Всяко състояние на здраве или болест трябва да се разглежда в такъв контекст. До каквато степен се отклоняваме от тази перспектива, до такава степен ние изпитваме дисхармония или неразположение (англ. dis-ease). И обратното – колкото повече живеем според този принцип, толкова повече се наслаждаваме на едно уравновесено състояние на хармония и жизненост.
Втори основен принцип на холистичния подход е, че най-ефективният и в действителност единствен начин за лечение на болестта е да се засили здравето на засегнатата личност. За основно е прието схващането, че всички живи същества са движени от „жизнена сила“ (това понятие ще бъде обсъдено със значителни подробности по-късно), чието увреждане води до болест и чието активиране води до здраве. Тази сила (наричана от китайците „чи“, а от индусите „прана“) все още предстои да бъде научно разграничена, наблюдавана или измервана, но всеки осъзнава, че тя действа в нас.
Всички сме наблюдавали, че някои от нашите приятели се радват на по-голяма жизненост от други. Всеки изпитва покачване или спад на енергията в различните часове и дни; склонни сме да приписваме тези промени на стреса, диетата, съня и т.н. Но каквато и да е видимата „причина“, ние изпитваме тези колебания в нивото на жизнената енергия.
Следователно практикуващият холистична медицина помага на „клиента“ да открие кои от различните аспекти на неговия живот са склонни да стимулират естествените процеси и кои ги възпрепятствуват. По този начин най-голямата отговорност за възстановяването на здравето лежи върху раменете на самия пациент.
Във връзка с казаното дотук симптомите се разглеждат като опити на тялото да се излекува или да сигнализира, че е в беда, и те се уважават като такива. Това е в явно изразено противоречие със стандартния медицински подход, при който симптомите се разглеждат като смущения, които трябва да бъдат подтиснати.
Нека обсъдим някои от основните холистични практики, за да се изясни начина, по който трябва да се разбира хомеопатията.
Първият холистичен подход, който спечели широкото всеобщо одобрение на здравия разум,“ е храненето. То бе популяризирано за първи път от автора Адел Дейвис през 1950 г., след което бързо се призна, че правилното хранене е от особено значение за доброто здраве. Когато осъзнаването на необходимостта от подходящ баланс на хранителните вещества нарасна, хората започнаха да се консултират със своите лекари относно начина си на хранене и приемане на витамини – само за да открият, че имат повече познания в тази област от тях. Това бе първата важна стъпка в постепенното разголване на забулената в мистицизъм медицина.
С времето движението за правилно хранене надхвърли границата, до която бе развито от Адел Дейвис, и се върна към типа хранене, за който човешката раса всъщност бе еволюирала. Но се наблягаше на два принципа: осигуряването на подходящи хранителни вещества (главно чрез зърнени храни, семена, ядки, зеленчуци и плодове) и детоксикацията на тялото чрез различни средства. Следователно жизнената сила се поддържа чрез подходящ баланс между хранителните вещества и едновременно освобождаване на организма от товара на токсините.
Към правилното хранене и детоксикацията се прибави признаването на третата основна необходимост за тялото – физическо упражняване. През Цялата еволюция на човечеството, някъде до миналия век, упражняването е било основен момент от ежедневието. През последните няколко години се получи нещо като бум в интереса на хората към упражняването, не само като терапия, но и като начин на себеоткриване и изпитване на истинска радост.
Правилното хранене и физическите упражнения са чудесни за поддържането на здравето, след като то бъде постигнато,но какво е тяхното приложение като методи за лечение? В отговор на това внезапно бе „открита“ акупунктурата. Тя е техника, при която внимателно и систематично на стратегически места по кожата се поставят игли, които стимулират потока жизнена енергия по каналите или пътищата, известни още като меридиани. При тази система болестта се счита за пречка или дисбаланс в потока на жизнената енергия, която може да бъде балансирана отново чрез вкарването на игли.
В същото време бяха преоткрити или популяризирани множество други техники, предназначени в основата си за постигане на същото нещо: полярен масаж, Ломи масаж, рефлексология, различни техники на движения и пози, хатха-йога, хиропрактика, остеопатия и други. При наличието на всички тези техники хората с хронични болести постепенно започнаха да вярват, че е възможно собствените естествени лечебни процеси на тялото да бъдат безпрепятствено поддържани и техният баланс със сигурност да се възстанови – при това без токсичното действие на лекарствата, радиацията или хирургията.
За нещастие първоначалните големи очаквания на страдащите от хронични болести накрая не бяха оправдани. Въпреки че новите техники осигуряваха подобрение до известна степен, изглежда истинско изцеление се постигаше толкова, колкото и чрез традиционната медицина. За да се поддържа постигнатият ефект, пациентът трябваше да продължи от време на време с процедурите, като резултатите често бяха нетрайни и преходни. Новият подход бе просто сбор от техники, без дълбоко вникване в първоначалната причина на хроничните болести и без солидни принципи, върху които да се базира лечението.
Именно във връзка с това огромен брой хора се обърнаха към много сложната наука хомеопатия. От двадесетгодишния си практически опит мога да кажа, че вероятно тя е най-ефективната природна медицина за остри и хронични заболявания, съществуваща днес. Най-после се стигна до събирателния образ на холистичната медицина и истинското изцеление вече е реалност, а не просто някаква мечта.