Разпространение. Расте по слънчевите места, покрай горите, из храсталаците, поляните и ливадите в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с безлистно, слабо окосмено стъбло, високо до 30 см. Коренището е късо, с многобройни тънки коренчета. Листата са събрани в розетка, яйцевидни, едро назъбени, стеснени в широки дръжки. От средата на розетката излизат от 2 до 3 безлистни стъбла, на върха на които се намират жълти цветове. Те са събрани във вид на кичури, с петзъба чашка, петлистно тръбесто венче и 5 тичинки. Плодът е яйцевидна кафява кутийка с многобройни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветът, листата и корените на растението. Цветът се бере без дръжките в началото на цъфтежа, през април. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. За доброто изсушаване на цвета се съди по плодника на растението, който трябва при огъване да се чупи. При неправилно сушене цветът на игликата придобива зелен цвят. Изсушената билка има оранжево-жълт цвят на цвета и бледозелен на чашката, медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Листата се берат през време или в края на цъфтежа, през април— май. Сушат се на сянка или в сушилня до 100°С. Изсушената билка е със зелен цвят на цвета и бледозелен на чашката, медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби.
Корените се събират рано напролет, през февруари—март, преди развитието на растението, или наесен, през август, когато узреят семената и листата започват да пожълтяват. Те се измиват и се сушат на слънце, сянка или в сушилня до 100°С. Изсушената билка е с кафяво коренище и светлокафяви коренчета, с характерна миризма и слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или порби. Всички изсушени части на растението се запазват в сухи и троветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. В цвета се съдържат сапонини и фла-воноиди, витамин С, етерично масло, жълто багрило, ензимът примвераза, гликозидите примверин, примулаверин, цикламин и др.
Листата съдържат голямо количество (до 6%) витамин С, провитамин А, гликозидите примверин и примулаверин, до 2% сапонини и др.
Корените съдържат до 10% сапонини, етерично масло, гликозидите примулаверин, примверин, терпеновото съединение примула-генин А, d-волемит, витамин С, следи от провитамин А, примулова киселина и др.
Лечебно действие и приложение. Билката проявява отхранващо, нервоуспокоително, болкоуспокоителпо и в слаба степен слабително действие.
В българската народна медицина цветовете на игликата се използуват при главоболие, епилепсия, нервна слабост с треперене, сърдечна слабост, безсъние, апоплексия и др., листата (в прясно-състояние) — като пролетна салата поради голямото съдържание на витамин С, против главоболие, кашлица и др.; корените — при бронхит, магарешка кашлица, безсъние, виене на свят, шипове, задух, подагра, трудно уриниране, бъбречни възпаления и др.
Начин на употреба. От цвета или листата се взема
1 супена лъжица, залива се с 300 г вряла вода и се оставя да кисне
2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. От корените се взема 1 кафена лъжичка в същото количество вода, като врят 10 мин. Пие се по същия начин.
В нашата страна се среща, макар и по-рядко, и друг вид иглика (Primula elatior Jacq.), на която цветовете са по-бледи и с по-широки листа. Употребява се също, както по-горе.