Значението на знанието

mozakНа всяко езотерично изложение, на всеки панаир за холистична алтернатива или метафизична сбирка могат да се открият хора, занимаващи се с различни дейности, които се проявяват в много варианти – от приятното до чудатото. Могат да се срещнат хора, които бият барабани, гонят зли духове с пушек, пеят псалми и се молят. Тези и множество други занимания служат за подготвяне и пречистване на средата, „за повишаване на енергията “ и „за отваряне към по-висшите сили“. Всичко това са хубави, пищни фрази, но какво означават и как тези различни действия постигат целта си? Мнозина практикуващи се затрудняват да обяс­нят как действат, разчитайки на обичайната фраза „просто ми се струва правилно“ да опише техните методи.

Във всичко това няма нищо лошо, но идва момент, когато трябва да надскочим ексцентричността в духовните занимания. Трябва да ги върнем обратно на земята, стре­мейки се да направим духовното понятно и лесно за разби­ране. Това означава, че трябва да елиминираме многото митове и погрешни впечатления, заобикалящи духовните практики. В тази посока знанието е от решаващо значение.

Една област от духовната практика, която понастоя­щем поражда разгорещени дебати, е психичната защита. Това проличава най-ясно сред хората, които реално рабо­тят в областта на психиката и духовното. Медиумите и ле­чителите често говорят, че са обгърнати от бяла светлина, когато прогонват злото с пушек, изваждат лечебни камъни и кристали, изричат специални молитви. Дори сред зани­маващите се с метафизика има голямо разминаване на мненията по отношение на тези и други техники за пси­хична защита. Едната фракция подхожда към психичната защита с отговор, базиращ се на страха, при което човекът поставя фокуса върху себе си вместо върху клиента, с кой­то работи. Другата основна фракция пропагандира идеята, че ако не практикувате психична защита, енергията ви ня­ма да е на висота, няма да бъдете ефективни в работата си и в крайна сметка ще си причините вреда. Тази евентуална беда варира от емоционален дисбаланс до обсебване от ду­хове.

Както е при повечето неща, истината е някъде по сре­дата. Първото нещо, което би следвало да проучим, е защо извършваме някои конкретни действия. Не са ли те просто механични действия, които правим, защото така сме нау­чени? Знаем ли какво всъщност носят, ако изобщо има ня­каква полза от тях? Дали практикуването им не е просто модерна проява на суеверие – практика, подобна на навика „да чукнеш на дърво“? От страх ли го правим? Или само за ефект, да внесем усещане за екзотична мистика в онова, което правим, и в самите себе си?

Възможно ли е като извършваме определени дейст­вия да породим промяна в съзнанието и физиологията си, която да ни позволи да постигнем повече? Дали не е като вземането на душ, обличането на чисти дрехи и приготвя­нето за интервю за работа. Човек прави по-добро впечат­ление, ако е чист и добре облечен, когато отива на интер­вю. Хората, с които се срещаме, ни имат по-голямо дове­рие. Чистият дом (физически и духовно) отразява един зе­мен, стабилен, способен човек.

И все пак, има хора, които ще кажат, че нямат нужда от защита, докато са отворени за любовта на духа, докато са канал на светлината. Това е прекрасно, но ние живеем в един физически свят, който не винаги играе точно по тези правила. Ние сме духовни същества във физическо тяло и затова има както природни закони и принципи, които тряб­ва да зачитаме, така и духовни закони и принципи, които е нужно да следваме, защото двата свята се обединяват в нас. Да се научим да работим и с двата е част от нашето израстване и отговорност.