Разпространение. Расте по влажнитежаменливи и гористи сенчести места навсякъде из България.
Описание. Многогодишно тревисто растение със сиво окосмено стъбло, разклонено в горната си част. На височина то достига до 1 м. Коренът му е къс, многоглав и разклонен. Листата са мъхести, отдолу сивозелени, отгоре тъмнозелени, с 3—5 лопа-товидни дяла, пересто нарязани, с мрежеста нерватура. Долните листа са с дълги дръжки, стъблените — с къси, а връхните — седящи. Цветовете са жълти и събрани в кичури на върха на стъблото. Имат двулистна опадваща чашка, четирилистно венче и многобройни тичинки. Плодът е продълговата, разпукваща се на две кутийка с многобройни чернокафяви семена. Цялото растение изпуска жълт млечен сок при нараняване. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, през май—юни. Сушат се бързо на сянка или в сушилня до 60°С при добра вентилация. При брането растението да не се мачка, защото при сушене почернява. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото, тъмен или яснозелен от горната страна на листата и сивозелен от долната, с оранжевожълт цвят на цветовете. Има горчив вкус и характерна миризма, която дразни носа. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Алкалоидите хелидонин (с подобно на морфина действие), хомохелидонин, хелеритрин (с пикочогонно действие), метоксихелидонин, оксихелидонин, саигвинарин, про-топин, спартеин, берберин, хелирубин и др. (алкалоидите в змийското мляко действуват подобно на алкалоидите на мака, като парализират централната нервна система, гладката мускулатура и сърцето), етерично масло, витамин С, провитамин А. органични киселини, флавоноиди, сапонини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката стимулира функцията на черния дроб. Действува противобактерийно и разширява гладката мускулатура. Прилага се при чернодробни страдания и жълтеница, камъни в жлъчката, стомашни болести (гастрити, диария).
В българската народна медицина змийското мляко се употребява още при кожна туберкулоза, коремен тиф, подагра, глисти, лошо храносмилане и др. Пресният сок се прилага при брадавици и мокри лишеи. Сокът от змийското мляко се употребява, смесен със свинска мас и дъвка, при рак на кожата, псориазис, импетиго и лупус еритематодес.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 500 г вряла вода да кисне 2 часа. Прецедената запарка се ние по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти дневно. В големи дози растението е отровно!