Както по всеки други иск защитата на ответника може да бъде процесуална и по същество. Процесуалната защита, както и тази по същество, насочена към оборване на активната материалноправна легитимация на ищеца, не се различават от тези по иска по чл. 108 ЗС.
Защитата, насочена към оборване на твърденията за извършване на нарушението почива на общия принцип, че всеки доказва този факт, от който черпи благоприятните последици. Ответникът не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Ищецът е този, който доказва негово извършване, както и това, че то пречи на правото му на собственост, освен ако ответникът не е признал фактите и тези обстоятелства не са безспорни. Ответникът обаче е длъжен да докаже, че макар да е извършен строежът, за него има одобрени строителни книжа. Ако се твърди, че вредното отражение върху имота не се дължи на действия на ответника, а на други факти, тези факти се доказват от него. Например ако течът е от общите части или от инсталация на друг собственик, ответникът следва да ангажира доказателства в тази насока. Доказателствените средства са същите свидетели, вещи лица, писмени доказателства. В рамките на процеса ответникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу иска.