Владението е фактическо отношение м/у хората по повод на вещите. Няма значение дали фактическата власт в/у вещта е установе неправомерно или правомерно, законът брани така да се каже статутквото на вещите. Владелческата защита се осъществява, чрез искове за защита на владението. Българсото ВПр урежда два вида иска за защита на владението и държането – владелчески посесорни искове.
Иска за защита на нарушено владение по чл.75 от ЗС Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
С този иск се защитава владение само на недвижим имот или владение на вещно право в/у такъв имот, или сепвитут. С иска по чл.75 от ЗС не може да себрани владение в/у движима вещ. То е защитено с иск за защита на отнето владение по чл.76 от ЗС или с петиторен иск, ако владението в/у такава вещ е добросъвестно, защото владелецът става собственик. Държателят също не може да се ползва с този иск. Той трябва да търси съдействието на собственика за когото държи вещта. Държателят на недвижима вещ може да се брани с иск по чл. 76 от ЗС. За иска по чл.75 от ЗС, т.е. иск за защита на нарушено владение няма значение дали владението е правомерно или не.
Владението трябва да е продължило „непрекъснато повече от 6м.”. В този период владението не трябва да е отнемано, защото то се прекъсва с отнемането му. Ако владението е било отнето и отново придобито искът неможе да се предяви, но за да улесни доказването чл.83 от ЗС въвежда една презумпция: Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Особено важно е да не се смесва прекъсването на владението, като предпоставка на иска за защита по чл.75 с прекъсване на владението, като основание за придобивна давност по чл.80 от ЗС : Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност. Последиците в двата случая са различни.
Искът по чл.75 може да се предяви само при нарушено владение. Нарушение ще е всяко действие с което се отстронява напълно или от части фактическата власт на владелеца в/у вещта. Нарушението може да се изрази не само в преки фактически действия, но и чрез заплашване. Няма нарушение ако действията се извършват със съгласието на владелеца или когато те се извършват от управомощени държавни органи – действие на частен съдебен изпълнител въвод във влъдение и т.н.
Ответник по иска по чл.75 от ЗС може да бъде всяко лице, което нарушава владението независимо дали пречи смущава или е отнело и държи отнетата вещ. Поради това може да се приеме, че искът има вещен характер.
Искът има за предмет прекратяване на нарушението или възстановяване на владението, ако то е било отнето, ако в отнетият имот се извършва промяна искът ще има за предмет връщане на имота в предишното му състояние. Например ако е направена постройка ще се иска премахване на постройката. Ако с нарушението са причинени вреди ищецът може да съедини иска по чл.75 с иск за вреди по чл.45 от ЗЗД: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Искът по чл.75 от ЗС може да се предяви в 6м. сорк, като той започва да тече от момента на извършване на нарушението.
Иск за защита на владението на отнето владение по чл.76 от ЗС: Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
С този иск може да се защитава , както владението така и държането. Той може да се предяви , както от владелец така и от държател, влогоприемател, наемател и др. Чл.76 говори само за движима или недвижима вещ. Преобладава обаче мнението, че в предмета на този иск се вкл. вещни права. Това следва от чл.111 от ЗС, според който разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните право в/у недвижим имот, ако законът не постановява друго, а чл.76 не постановява друго. Чл. 157 от ЗЗД също защитава влогоприемателя, а той е държател и ако бъде лишен от държането на вещта той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето у което тя се намира.
Не е необходимо за защита по чл.76 владението да е продължило определен период от време.
Нарушението тук е квалифициран случай – то трябва да е извършено насилствено или по скрит начин. Чл. 76 използва термина отнемане в смисъл на нарушение. Няма значение дали владелецът е напълво лишен от фактическата власт или тя е частично ограничена.
Нарушението е извършено, чрез насилие когато владелецът или държателят е възпрян да упражнява фактическата власт в/у вещта, било чрез физическо насилие в/у личността, било чрез заплашване. Втората форма в която може да се изрази нарушението по смисъла на чл.76 от ЗС е тогава когато то се извършва по скрит начин, т.е. когато е извършено в отстъствието на владелеца или държателя. Няма значение дали за други лица то е било скрито или явно, нито за кого действа нарушителя.
Ищец по иска по чл.76 от ЗС може да бъде, както владелецът така и държателят. Ответник е всяко лице извършило нарушението. Искът е недопустим с/у трето лице, неучаствало в нарушението и придобило вещта от нарушителя.
Предмет на иска е преустановяване на нарушението и връщане на отнетото владение. Заедно с възстановяване на владението може да се иска обезщетение за вреди претърпени поради нарушението.
Искът за защита на отнето владение трябва да се предяви в 6м. срок, който е преклузивен. Законът не посочва кога започва да тече този срок, но в теорията е прието, че срокът започва да тече от момента на нарушението.