Засилват се расистките нагласи в Западна Европа

Засилване на расистки нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия се наблюдава в Западна Европа. Това сочи представително проучване за антисемитизма и ислямофобията в Европа, представено от проф. Дарио Падован – преподавател в университета в Торино, Италия. Резултатите от проучването, обхванало 1528 души, интервюирани по телефона, бяха представени на Международен форум за европейските измерения на етническия диалог между еврейската и мюсюлманската общности, организиран от Центъра за сравнителни изследвания в София.

В западноевропейското общество се очертават основно три вълни на расистки настроения – в началото срещу евреите, втората вълна са антиислямските настроения, а последната трета вълна на расизъм е насочена срещу циганите, посочи Падован. По думите му расистките нагласи и прояви отразяват опасенията и страховете на обществото. Расизмът е свързан не само с гражданското общество, а също и с междуличностните отношения, понякога той е проява, продиктувана от съображения за социална кохезия, смята Падован.

Около 50 процента от участвалите в проучването, показват нагласи на враждебност спрямо евреите, негативизмът спрямо мюсюлманите е около 80 процента. Предразсъдъците спрямо евреите се обяснява от една страна със затворения характер на еврейската общност, другият мотив е внушението за конспирация – тайните заговори на евреите спрямо външния свят, посочи експертът. Третият стериотип е възприемането на самите евреи като перфектната жертва, в исторически план това е свързано с катастрофалните събития, на които е бил подложен този народ, отбеляза Падован.

Според изследването новите антисемитски настроения произтичат от неодобрението на военния конфликт в ивицата Газа и политиката на Израел спрямо Палестина. С неодобрение се възприемат и действията от страна на Палестина, обясни специалистът.

В голямата си част расистките настроения не са насочени към конкретен субект и се дължат на вътрешни проблеми, липсата на сигурност, опасения и страхове, уточни Падован. Около 80 на сто от интервюираните показват систематичен всеобщ расизъм или безразборна дискриминация. Наблюдават се все по-големи форми на расизъм в западното общество, дължащи се на несигурността в бъдещето, недоверието сред обществото по отношение на социалното развитие – хората имат усещането, че вместо да се придвижват нагоре по социалната стълбица, слизат надолу, на следващо място са авторитарността, национализма и цинизма, допълва БТА.

Разширяването на ЕС на Изток и засилващият се приток на емигранти към Европа води до все по-рязко изразена мултирелигиозна общност в Европа, каза Ибрахим Османи от Асоциацията за изследвания и обучение в Торино Османи. Макар и различни в изповеданията, културите и традициите си ние споделяме една и съща цел – да живеем заедно и да градим общо и мирно бъдеще, допълни Османи, който представи европейския проект „Различен по различен начин“. Основната цел на проекта е очертаване на микроконтекста на диалога между еврейската и мюсюлманската общност в Германия, Италия и България.

Председателят на израилтянския духовен съвет у нас Роберт Джераси отбелязва в писмо активизирането на контактите между еврейската и мюсюлманската общност в последните години. Според Джераси при взаимните посещения в чужбина религиозните общности у нас оставят впечатление за толерантност, разбирателство и взаимно уважение помежду си. По думите му, това се потвърждава и със създадения преди две години Национален съвет на религиозните общности в България, в който влизат представители на българската православна църква, арменската апостолическа църква, алианса на евангелистките църкви, католическата църква и еврейското и мюсюлманското изповедание.

Джераси отбелязва със съжаление отсъствието на представители на православната църква при съвместните прояви, което според него обезсмисля наименованието национален съвет. В писмото си той призовава българската православна църква да заеме своето място в духовен съвет, за да може пълноценно да бъдат решавани поставените задачи. Джераси оценява отношенията на еврейската общност с представителите на Главно мюфтийство като перфектни. Участваме взаимно в много религиозни празници, обсъждаме различни насоки за взаимно сътрудничество, посочва той. Само в атмосфера на взаимно приятелство може да забравим за антисемитизма и ксенофобията, за омразата и ненавистта към отделните етноси в страната, допълва Роберт Джераси.

Бившият президент Жельо Желев открои българския народ като толерантен и посочи интересен факт, който по думите му говори ясно за толерантността и търпимостта на българина. При първото Велико Народно събрание след Освобождението от османско владичество, въпреки кланетата две години по-рано по време на Априлското въстание, за Учредителното събрание българите поканват петима турски депутати, двама от тях представляват турското малцинство тогава, а другите са избрани на общо основание, разказа Желев. Тази толерантност е не само на държавно ниво, но и между обикновените хора, пример за това е добросъседството и взаимната помощ между българи и турци, отбеляза той. Желев припомни и факта, че през Втората световна война България е единствената страна, която спасява всичките си евреи – общо 50 000 души. Той опроверга твърдения, преписвани на България, за депортирането на 11 343-ма евреи в Германия. Тези евреи са депортирани от Беломорието и Македония, това е подготвено в дълбока тайна със сътрудничеството на част от българския държавния апарат и милицията и не е било известно на българското общество, категоричен е Желев. Според него в началото българското обществено мнение не е реагирало адекватно на възродителния процес поради дезинформация или липса на такава, но през 1988-1989 г. създадените граждански движения от екологичен правозащитен и синдикален тип надигат глас. Първа българската интелигенция възбужда общественото мнение и изиграва ролята на защитник на правата на българските турци – срещу забраната да се говори турски език на публични места, носенето на традиционни облекла и изпълняването на религиозни обичаи и традиции, разказа Желев. Той определя възродителния процес като културен и духовен геноцид.

Според председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп при създаването на комисията през 2005 г. водещ признак на дискриминация у нас е бил етническия. Сега този признак заема 7-8 процента от всички постъпили в комисията сигнали. Еюп отчете, че дискриминация по признак вяра и религия заема 1 процент от всички сигнали. В България може би най-голяма е толерантността между различните религии, смята той. Според него атеизмът по време на тоталитарното управление по-трудно е пробил сред малцинствените общности, тъй като вярата и религията е била тяхна естествена защитна реакция./DarikNews/