1. Определение – същото + забрана за третото задължено лице (ТЗЛ) да плаща на длъжника.
2. Цел – запазва принадлежността на вземането (В) към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на В чрез плащане в полза на длъжника и насочва ТЗЛ да плати на СИ, за да може той да удовлетвори взискатсля.
3. Предпоставкн – същите. Взискателят трябва да посочи ТЗЛ.
4. Налагането на запора става с 2 действия:
а) спрямо длъжника • като се посочи в НДИ;
б) спрямо ТЗЛ – като му се връчи запорно съобщение – това става едновременно с ПДИ;
Ако В е обезпечено с ипотека, запорът трябва да се отбележи в службата но вписванията. Ако е обезпечено със залог, заложената вещ трябва да бъде предадена на СИ. Ако В е облечено в налична ценна книга, тя трябва да се предаде на СИ.
5. Процесуални последици:
а) задължение на длъжника да не се разпорежда; б) правомощие на СИ да възложи В на взискателя за събиране или вместо плащане;
6. Гражданскоправни последици:
а) спрямо страните: длъжникът не може да се разпорежда; взискателят може да счита за недействителни разпорежданията, както и плащането
на ТЗЛ;
б) спрямо трети лица: разпорежданията са недействителни; и плащането, ако е след връчване на запорното съобщение.
в) спрямо ТЗЛ: – Запорното съобщение легитимира СИ да получи валидно плащане от ТЗЛ. Като плати на СИ, дългьт му се погасява, независимо от пороците на ИзП; – Запорпото съобщение лишава дльжника от легитимацията да получи валидно плащане. Такова плащане е недействително спрямо взискателя и присьединилите се кредитори и те могат да искат от ТЗЛ повторно плащане. Това се отнася и за всички сделки между длъжника и ТЗЛ, с които се намалява или погасява В.
– ТЗЛ трябва да пази дължимите от него вещи;
– ТЗЛ трябва да съобщи на СИ в 3-диевеп срок данните по чл.391.