Законът за генетично модифицираните организми не се отнася за храни и фуражи

По време на обсъжданията в НС на измененията в Закона за генетично модифицираните организми се появиха неоснователни страхове, че със законопроекта се „либерализира” продажбата на храни и фуражи, съдържащи генетично модифицирани съставки, както и че „позволява” засаждане на култури с търговска цел, което е абсолютно невярно. Законът за генетично модифицираните организми не третира храни и фуражи и това е изрично постановено в член 2, ал. 2, т. 3: „Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на: пускане на пазара на генетично модифицирани храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат ГМО или комбинация от ГМО, генетично модифицирани фуражи, ГМО за използване във или като фураж, и се уреждат съответно със Закона за храните, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за фуражите и Закона за ветеринарномедицинската дейност.” Храните и фуражите са обект на изброените нормативни актове, които няма да се променят.
В обхвата на закона, който се разглежда в НС, влизат лабораторни научни изследвания и освобождаване в околната среда, което означава единствено полеви опити с научни цели, а не засаждане на ГМО култури с търговска цел, нито с цел използване в храни, фуражи и лекарства.
Мотив за промяната в този закон е, българската страна да приведе своите процедури в съответствие с тези, действащи в останалите страни – членки на ЕС. Уеднаквявайки процедурите, България се присъединява към системата за контрол вътре в ЕС, с което процесът не само че не се „либерализира”, а напротив – въвежда се допълнителна превенция на европейско ниво.
Процедурата предвижда всяко заявление за полеви опити /освобождаване на ГМО в околната среда/ да се разглежда поотделно, за всеки конкретен случай. Заявителят подава заявление в МОСВ, то се изпраща до ЕК и до другите държави – членки на ЕС, като всяка от тях поотделно се произнася със становище. Едновременно с това досието, което съдържа оценка на риска за околната среда, се разглежда от независима комисия от 15 хабилитирани учени от БАН и университетите в България. В тази комисия като наблюдатели има и представители на НПО. В резултат на коментарите на ЕК, на държавите-членки на ЕС и на становището на комисията на учените и НПО се подготвя решение на министъра на околната среда. Преди обаче той да вземе решение, се прави широко обществено обсъждане на всеки конкретен случай. Тоест процедурата е достатъчно строга и рестриктивна, превенцията се осъществява на много нива, включително и на европейско, преди да се разреши евентуалното освобождаване на ГМО в околната среда за полеви опити.
С проектозакона се предвижда да отпадне забраната, въведена за няколко ГМО култури за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, като остава режимът за издаване на разрешителни за всеки конкретен случай.
Отпада и забраната за пускането им на пазара, тъй като това е процедура, която се осъществява на европейско ниво с участието на всички държави членки. Преди да се издаде разрешение за пускане на пазара на даден ГМО продукт за цели, различни от храни, фуражи и лекарства, се извършва съгласуване с всички държави членки и с ЕК. При липса на възражения издаденото разрешение за пускане на пазара е валидно за територията на целия ЕС.
Редица ограничения, съществуващи в сегашния Закон за ГМО, се запазват, а в допълнение след консултации с неправителствените организации и научните среди се предвижда и въвеждането на допълнителни ограничения. Запазва се забраната за освобождаване в околната среда в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, както и в определен буферен пояс около зоните в зависимост от конкретната култура, както и около полета с култури, отглеждани по биологичен и конвенционален начин.
Проектозаконът въвежда и т.нар. предпазна клауза, съгласно която страната ни може да забрани пускането на пазара на определен ГМО продукт, разрешен в рамките на ЕС, ако на основа на нови научни данни и доказателства установи, че този продукт би имал неблагоприятно въздействие върху околната среда или човека. Обсъжда се България да има възможност да активира предпазната клауза, ако такава е въведена за даден ГМО продукт в друга държава – членка на ЕС.