Обичайната процедура за приемане (или „прокарване“) на европейското законодателство е „съвместното вземане на решения“ (вж по-горе: „Как взема решения ЕС?“) Тази процедура осигурява равнопоставеност на Европейския парламент и на Съвета и се прилага в редица области.
В някои сфери (например селското стопанство, икономическата политика, визите и имиграцията) Съветът създава законодателство сам, но трябва да се консултира с Парламента. Освен това, одобрението на Парламента е необходимо за някои важни решения, като например присъединяването на нови страни към ЕС.
Парламентът също така дава импулс за изработване на нови законодателни актове, като преглежда годишната работна програма на Комисията, преценява какви нови закони са необходими и изисква от Комисията да направи предложения.