Съчинение „Към себе си“ /“Размисли“/ – като философски и литературен паметник – отразява в оригинална форма широката панорама на идейните течения през онази епоха. Въпреки силното елинистично влияние върху Марк Аврелий, не е оправдано да се твърди, че неговият мироглед е еклектически и синкретичен. В случая са налице основните концепции на стоическата философска школа – с нейната типична етика – без да се разглеждат обаче първите и две части: логика и
физика. Основната цел на автора е чрез критична самооценка да се внедри в живота онова знание, което според стоиците прави човека
истински щастлив и добродетелен и го води към достойно съществуване.
Марк Аврелий обаче е твърде далеч от християнството. Той се намира в плен на характерната за стоиците илюзия, че е все още възможно обновяването и оцеляването на отеческата римска религия с нейните олимпийски богове. Подходът на Марк Аврелий към християнството е държавническо-прагматичен, но не е философски задълбочен и правдив. С това могат да се обяснят и мъченическата смърт на св. Юстин Философ и отрицателното отношение на императора към християнството, което завладява чрез кръвта на своите мъченици античния свят.
Паралелно с това не могат да се отрекат и някои положителни страни на възгледите на Марк Аврелий, отразени в труда му „Към себе си“ /“Размисли“/. На първо място това е неговият стремеж да се утвърди един по-възвишен морален кодекс по пътя на самооценъчния критичен анализ. На второ място следва да се отбележи неговото разбиране за човека като свободен гражданин на Вселената, т.е. член не на отделно племе или народ, но неразделна част от единното човечество. Това е напълно ново явление на античния свят. Този универсализъм на съзнанието впоследствие е едно от конкретните психологически обстоятелства, благоприятстващи за всепобедното разпространение на християнството като универсална религия на всички раси, на всички племена и народи. В това отношение съчинението на Марк Аврелий ни дава много ценни и интересни сведения за мирогледа и душевността на тогавашния римлянин, за идейните насоки на една от най-широко разпространените в античността философска школа – стоическата-приблизително около век и половина преди окончателната победа на християнството над стария езически свят.