Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество.
Този договор е реален, предаването на заетата вещ е елемент от фактическия състав на сделката. В случаите когато съгласието предхожда предаването, договорът възниква сукцесивно – фактическият му састав е завършен едва с предаването му.
Този договор е консенсуален. Консенсуален е обаче договорът с който някои се задължава да даде заем, по своята правна същност този договор е предварителен договор за заем. Той е задължителен за обещателя. Въз основа на него може да се иска сключване на заема, т.е. предаването на обещаните пари или заместими вещи. В случай, че бъдещия заемател е станал междувременно неплатежоспособен обещателят може да откаже да изпълни обещанието си да даде заем. Съгласно чл.241 – който се е задължил да даде заем може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговорител е станал неплатежоспособен.
При този заем се прехвърля собствеността върху заетата вещ. Парите и заместимите вещи се предават на заемателя за потребление – за консумиране. Поради това те преминават в собственост на заемателя със скл. на договора. Преминават в негова собственост дори ако не са пренадлежали на заемодателя стига само заемателят да е бил добросъвестен при получаването.
Поради това именно заемателят не е длъжен да върне точно заетите вещи, а заетата сума респ. вещи в количество и качество като заетите. Докато при заема за послужване заемодателят не престава да бъде собственик на индивидуално определената вещ, която е дал в заем, при заема за потребление заемодателят загубва собствеността си върху заетите пари или заместими вещи и вместо това става кредитор.
Предмет на договора са пари или заместими вещи. Само парите и замедстимите вещи са количествени вещи. Една незаместима индивидуално определена вещ не може да бъде предмет на заема за потребление, затова и недвижимите вещи не могат да бъдат негов предмет. Такава вещ не е еквивалентна на друга вещ.
Договорът е неформален. При този договор също важат ограниченията установени в чл.133а/ГПК. Според него със свидетелски показания не могат да бъдат установявани договори на стойност над 1000лв. Договорът за заем за потребление е едностранен договор. От него възникват задължения само за заемателя. Той поначало е безвъзмезден, но може да бъде уговорена лихва. Освен това лихвите трябва да бъдат уговорени писменно и тази форма е установе за действителност на лихвеното задължение и е в защита на заемателя. Такава форма за действителността на задължението за лихва не е необходима когато заемът се дава от банка, защото банките дават парични заеми само срещу лихва. В този случай той се характеризира като несъвършен двустранен договор. Заемателят е длъжен да върне полученото в уговорения срок или в едномесечен срок от поканата. Заемодетелят отговаря за вредите от скрити недостатъци. Заемът за послужване винаги е безвъзмезден, докато заемът за потребление може да бъде и възмезден.