Заемът за послужване е договор, с който едно лице – заемодател предоставя безвъзмездно на друго лице – заемател определена вещ за временно ползване, като заемателят е длъжен да я върне в уговорения срок или след уговореното ползване – чл.243-249/ЗЗД. И при този договор съществен елемент е съгласието. Но само това не е достатъчно.
Необходимо е уговореното предоставяне и безвъзмездно ползване да бъде фактически осъществено, т.е. да бъде предадена вещта на заемателяза ползване. Следователно това е реален договор, при това той се отличава от договора за наем. Договорът за послужване е едностранен договор и безвъзмезден.той е безвъзмезден, защото заемодателя ослужва на заемателя с вещта си и нищо не получава срещу ползването, което му предостаня.
Заемът е едностранен договор, защото заемодателят предоставя на заематела определена вещ за временно ползване. Други задължения той няма. Само заемателя има зъдължеине да пази вещта и да я върне. Понякога могат да възникнат и извънредни разходи, които заемателля е направил за вещта , но тези задължения не възникват от договора за заем, а от други обстоятелства.
Страни по този договор могат да бъдат всички правни субекти – ФЛ, ЮЛ и държавата като особен субект. Някои вещи се дават в заем на послужване и на непълнолетни, а дори и на малолетни. Напр. книги от библиотеката, но това не е валиден договор за зае, заото заемодетелят дава в заем на свой риск и няма иск за връщането и.
Предмет на договора могат да бъдат движими вещи и недвижими имоти, които не се унищожават при тяхната употреба. Но само индивидуално оределени вещи могат да бъдат предмет на заема за послужване – само такива, които не изчезват при ползването. Това е така, защото заемателя е длъжен да върне на заемодателя точно заетите вещи, а не други. Невинаги е необходимо заемодателят да е собственик на заетата вещ.
Договорът е неформален. Договорът за заем за послужване е сключен щом се постигне съгласие по неговите клаузи между страните последвано от предаване на заетата вещ. За някои видове заеми съществуват нормативно установени правила относно тяхното съдържание, следователно тези особени правила уреждат съответните заемни отношения. Законът не предвижда особена форма за този договор. Следователно той може да се сключи във всички възможни форми.
Право на заемателя е дя използва вещта, кято е получил в заем. Неговите задължения са : 1. да я пази и 2. да я върне.
Назаемателя е предоставена временното ползване на една вещ. Тази вещ не е негова, а чужда. Следователно може да си служи с нея само съобразно уговореното ползване. А ако то не е уговорена, съобразно нейното предназначение.ползването не му дава право да събира плодовете на вещта, освен ако противно не е уговорено.Заемателят има задължение да пази веща като добър стопанин и да предпочете нейното запазване пред запазването на собствените си вещи. Той е длъжен да посреща обикновените разходи за подържане, за запазване и естествено за използване на заетата вещ, както и да съобщава на заемодателя за повреди и посегателства извършени от трети лица върху нея. Законът забранява да се отстъпва заетата вещ за ползване от друг, защото вещта се дава в заем на лице, на което имаме лично доверие и което познаваме като грижливо и съвестно. Заемателят отговаря, ако не изпълни тези негови задължения, той отговаря дори и за вреди, които са причинени от членове на домакинството му, тъй като законът усилва твърде интензивно отговорността. Затова при неизпърнение на тези задължения заемателя дължи обезщетение и за вреди, за соито той иначе не отговаря, т.е. за предизвиканите от случайно събитие, освен ако той докаже, че те биха засегнели вещта и при неговата изправност. Ако имаме няколко заематели се нноси солидарна отговорност.
Другото му задължение е да върне веща. Заетатвещ е временно предоставена на заемателя . той трябва да я върне при изтичането на уговорения срок и след уговореното ползване в добро състояние, понеже до доказване на противното се счита, че е приел вещта в добро състояние. Това не важи за нормалното похабяване на вещта. За едно с вещта трябва да бъдат върнати и всички нейни плодове.
Заемодателят от своя страна няма задължения, а само права да иска вещта си обратно в пълна изправност. Все пак е възможно в отделни случаи да възникнат и задължения за него, които имат вторичен характер. Съгласно чл.247 заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от открити недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя. Той е длъжен освен това да търпи ползването, което е разрешил, да не отнема и да не ограничава заемателя в ползването, което му е предоставил- инто непосредствено, нито чрез правните си разпореждания в полза на трети лица. Може да възникне и задължение да плати извънредни разноски за заетата вещ, ако такива са направени и сабили необходими и неотложни. Заемателят има право да задържа заетата вещ до тяхното плащане.
Съгласно чл.249 договорът за заем за послужване се прекратява с изтичането на уговорения срок. Той може да бъде прекратен и предсрочно, ако заемодателят се нуждае неотложоно от заетата вещ, поради непредвиден случай. А така също и когато заемателят почине или не изпълнява задълженията си по договора.Заемодателят може да иска предсрочно вещта си и ако заемателят си служи с нея поначин, несъобразен с уговореното или с предназначението й или ако заемателят не я поддържа или не я стопаниства с грижите на добър стопанин. Погиването на заетата вещ също слага предстрочно край на договора за заем за послужване. Когато договорът е без срок, заемодателят може по всяко време да иска връщането на веща.