Съгласно изискванията на ЗЗБУТ работниците и служителите имат редица права, отнасящи се до ЗБУТ, които се реализират чрез съответните задължения на работодателя. Това са най-вече правото им да работят в безопасни условия на труд, да бъдат информирани за опасностите и правото им на отказ да извършват дадена работа в случай на непосредствена опасност. Работническото участие в осигуряването на БЗР може да бъде пряко или косвено стимулирано и реализирано посредством комитетите и групите по условия на труд и синдикалните организации.
Задълженията на работниците и служителите се определят от чл. 33 и 34 на ЗЗБУТ. Основно задължение на всеки работник е да не бъде пасивен участник в осигуряването на БЗР, а да се грижи както за собственото си здраве и безопасност, така и за безопасността и здравето на други лица, пряко засегнати от неговата дейност. Той трябва да извършва дадена работа само съобразно своята квалификация и дадените му от работодателя инструкции за осигуряване на неговата защита от опасните и вредни производствени фактори.
В чл. 34 на ЗЗБУТ са конкретизирани задълженията на работниците за правилното използване на производственото оборудване, материалите, транспортните средства, сградите и съоръженията, както и предоставените им ЛПС и средствата за колективна защита. Изпълнението на тези задължения е като първа стъпка за осигуряване на БЗР. От работника се изисква и да формира мислене и поведение за действие, като: предварително обмисля задачата, която ще изпълнява, на основата на необходимите за това знания и квалификация; внимателно и отговорно да подхожда към нейното изпълнение; да обменя с ръководители и колеги необходимата за осигуряване на безопасността информация и т.н. Това практически означава в характера на работника да се изгражда съзнателно отношение към безопасността на труда – явление, наричано в САЩ и западноевропейските страни култура на безопасност.
Редица проблеми в трудовия процес е възможно да бъдат оценени само при прякото и интензивно участие на работниците – например стресът. Съществува разлика между работата, така както е описана в работната инструкция и така както в действителност се извършва, в резултат от отклонения, свързани с външни елементи (шум, климат, осветление, време от деня, организация на работа и т.н.). Тези отклонения водят до промени във физическото и психическото състояние на работниците, които трябва да адаптират своето поведение в зависимост от променящите се обстоятелства. По тази причина оценката на риска трябва да включва и оценка на адаптивното поведение на работещите. Сътрудничеството с работниците в тези случаи е незаменимо. Същото важи при обозначаване на опасностите, свързани с работното място и трудовите дейности, с оценка на експозицията на неблагоприятни окръжаващи условия и т.н., тъй като е основано на познанията на работещите за производствените процеси, задачи и проблеми. Редица проблеми, с които работниците се сблъскват ежедневно, могат да останат незабелязани отвън.
Активното участие на работещите в осигуряване на БЗР е необходимо да бъде осъществявано по цялата верига на дейността – от идентифициране на опасностите и оценката на риска до разработването на мерките за безопасност и тяхното поддържане. Този принцип е заложен в конвенциите на МОТ и директивите на ЕС и определя, че активното участие на работещите оказва положително въздействие, както на качеството и ефективността на мерките за безопасност, така и на мотивацията за безопасно извършване на работата. При това работниците вече са и икономически обвързани. Съгласно Кодекса за социално осигуряване част от личните осигуровки на работещите, постъпват във фонд “Трудови злополуки и професионални болести”. Съгласно промяната в Кодекса работодателят трябва да прави 4 осигуровки за всеки работник: за пенсия, здраве, злополука и безработица. От 2005 г. осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест ще са в зависимост от риска в предприятието. При по-висока степен на риск ще се увеличават и осигурителните вноски. Ще бъде въведена 4-степенна схема на риск. Това е т.нар. “икономическа преса” за предприятията, тъй като осигуровките ще се плащат от “Фонд работна заплата”, т.е. по-висок риск – по-голями вноски – по-малък фонд работна заплата.