Задължения на купувача и плащане

Те са три:
да плати цената на купената вещ;
да получи вещта;
да понесе разноските по продажбата;
Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.
Главното задължение на купувача е да заплати покупната цена съгласно чл.200 ал.1 от ЗЗД
Паричните задължения са носими, следователно задължението на купувача да плати пукупнато цена също е носимо и той трябва да плати пукупната цена на продавача там, където последният е имал местожителството си, когато е сключвал договорът /чл.68, б.”а”ЗЗД/. цената следва да се плати веднага, защото за плащане на цената обикновено не се уговаря срок в полза на купувача, а кредиторът на безсрочно вземане може да иска веднага изпълнението му/чл.69 ЗЗД/.
Купувачът обаче не винаги ще може да получи вещта срещу определената цена. Ако продадената вещ е индивидуално определена, тя ще може да бъде предадена там, където се е намирала по време на продажбата. Това място често не съвпада с местожителството на продавача, където купувачът трябва да плати цената. Следователно, ако приложим общите правила на местоизпълнението, получава се различие във времето на изпълнението на насрещните задължения на купувача и на продавача поради различното местоизпълнение на тези задължения. Съгласно чл.200 ал.2 от ЗЗД: Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, ако друго не е уговорено. Законът потвърждава този принцип във връзка с договорите за периодични доставки, при които цената се заплаща при отделните доставки съразмерно с тях.
Следователно изпълнението на задължението за плащането на цената е обусловено от изпълнението на задължението за предаването на продадената вещ. Така законът дава израз на функционалната зависимост м/у тези две насрещни задължения, която произтича от двустрания и разменен характер на договора за продажба. Следователно никоя от страните не може да иска изпълнение от другата без самата да предлага изпълнение на своето задължение. Изпълнението на двете насрещни задължения се осъществява едновременно. В случай, че едната страна иска престиране без да предлага контрапрестация искането й ще бъде оспорено от другата страна с възражение за неизпълнен договор. Срокът за предаване установен в полза на продавача ползва неминуемо и купувача и обратно.
Старните могат да уговорят, че купувачът ще плати цената преди вещта да му бъде предадена и в такъв случай купувачът трябва да престира пръв. Но могат да уговорят, че продавачът ще продаде вещта, а цената ще му бъде заплатена по – късно и продавачът е този, който трябва да престира пръв. В последният случай е налице продажба на кредит. Поради раздалечаване момента на плащането то няма да може да стане на мястото на предаването, а ще стане по местожителството на продавача, съгласно чл.68 б.А от ЗЗД. Съгласно чл.90 ал.2 обаче когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
Понякога от купувача могат да се искат и лихви върху цената такъв е случаят когато плащането на лихви е било уговорено. Тези лихви ще бъдат договорни. Задължение за лихви може да възникне в тежест накупувача и когато продадената вещ е трябвало да му бъде предадена едновременно с плащането й и тя му е била предложена, а той не я е платил. Тогава купувачът е в забава, а лихви върху парични задължения се дължат от деня на забавата. Тези лихви са санкция за едно неизпълнение. При продажба на кредит при която страните не са уговорили излишно, че върху дължимата цена ще се плащат лихфи законът предвижда, че ако продадената вещ е плодоносна купувачът ще дължи лихви върху цената от деня на предаването макар тази цена да не е още изискуема.