Неблагоприятното въздействие на условията на труда, когато има непреодолими или естествени за дадена дейност вредности, които се отразяват върху участниците в трудовия процес
Основните задължения на работодателя, подчинени на принципа на превантивността, за осигуряване на здраве и безопасност за наетите от него работници и служители, основно формулирани в глава трета на ЗЗБУТ, са:
Да предприема необходимите мерки за безопасността и опазване здравето на работниците, включително профилактика на професионалните рискове, предоставяне на информация и обучение, както и осигуряване на необходимата организация и средства.
При откриване на предприятие, както и при промяна на дейността и технологиите му, декларира в 30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието в съответната дирекция “Областна инспекция по труда” местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускане на аварии, професионални увреждания и злополуки (чл. 15 ЗЗБУТ).
(Декларацията е обнародвана в ДВ бр. 35/1998 г. В нея се посочват данни за адреса на фирмата, данъчния й номер и регистрацията й по БУЛСТАТ. Работодателят трябва да направи преценка, кои от елементите на условията на труд са налице в декларираната дейност. Когато съответния елемент е в нарушение на установените норми се отбелязва в графа “неспазени норми”. Отбелязват се и рисковите фактори, свързани с осъществяваната дейност и с работната среда, както и предприетите мерки за осигуряване на ЗБУТ по отношение на: определеното длъжностно лице – специалиста по БЗР; създадената организация за оценка на състоянието; профилактиката и поддържането на работното оборудване и технологиите в съответствие с нормите и изискванията за БЗР; привеждане на условията на труд, които са с наднормени стойности, в съответствие с нормите.)
Мерките за осигуряване на здраве и безопасност да се прилагат на основата на общите принципи на профилактиката съгласно чл.4.
Да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците на работните места, при избора на работно оборудване, технологии и използване на химични вещества или препарати. Методите на работа и производство, както и профилактичните мерки, прилагани от работодателя трябва:
да осигуряват подобряване нивото на защита на работниците;
да бъдат интегрирани с всички дейности в предприятието и на всички йерархични нива;
Планирането и въвеждането на нови технологии да става след обсъждане с работниците и/или техните представители по отношение на последиците от избора на оборудването, условията на труда и работната среда, с оглед тяхната безопасност и здраве.
До места със специфична или сериозна опасност да се допускат само работници, които са подходящо обучени и инструктирани.
Когато няколко предприятия използват едно работно място, работодателите трябва да си сътрудничат за прилагане на мерките за безопасност, здраве и трудова хигиена, и отчитайки естеството на дейността да координират своите действия по въпросите на защитата и профилактиката на професионалните рискове, да се иформират взаимно и да информират работниците си по отношение на тези рискове.
Когато възлага задачи на работника, да отчита неговите възможности във връзка със здравето и безопасността му. Да осигурява здравно наблюдение на работниците в съответствие с рисковете за здравето и безопасността им.
Да предприема мерки за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана (ППО) и евакуация на работещите в съответствие с естеството на дейностите и размера на предприятието, като урежда всички необходими контакти с външни служби. Мерките и правилата за осигуряване на първа и спешна медицинска помощ, в случаи на аварии и ППО се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” (изм. ДВ, бр. 18/2003 г.)
При никакви обстоятелства мерките свързани с безопасността, хигиената и здравето при работа не трябва да въвличат работниците във финансови разходи.
Да осигурява адекватно обучение по безопасна работа на всеки работник при постъпването му на работа, при преместване на друго работно място или промяна на професията му, при въвеждане на ново оборудване или промени в оборудването и/или технологията, в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия.
Задължително да установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с отделен закон.
За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск, да назначава или определя едно или повече длъжностни лица от предприятието с подходящо образование и квалификация или да създава специализирана служба за организиране на дейностите по осигуряване на здраве и безопасност. Ако е необходимо, да привлича компетентни външни специалисти и организации, в т.ч. и служби по трудова медицина (чл. 24 ЗЗБУТ). Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия.
Да осигурява обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина (СТМ), създадена самостоятелно, в съдружие или от други юридически лица (чл.25 ЗЗБУТ).
Да се консултира с работещите или с техните представители и организации, като създава възможност за участието им при:
определянето на работниците или служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на ЗБУТ, първа помощ, борба с пожарите и авариите, както и при планирането и организацията на тяхното обучение;
обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до тяхното здраве и безопасност;
Да изисква мотивирани мнения на синдикалните представители. На равнище предприятие социалният диалог в областта на БЗР е двустранен – Комитет или група по условия на труда (КУТ/ГУТ) – чл. 27-32 ЗЗБУТ.
Задълженията на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд е задължение не само към работника или служителя, т.е. то няма само частноправен характер. Поради високата ценност на закриляните интереси – живота и здравето на работещите, то има и публичен характер – спрямо държавата. За неговото нарушаване се носи административнонаказателна отговорност, а в някои случаи – наказателна отговорност.