Да се предаде продаденат вещт по своята същност означава да се направи вс. необходимо тя да влезе във фактическата власт на купувача, той да бъде поставен във фактическата възможност да я използва. Това е материално действие по изпълнението на договора.
Предаването се осъществява, чрез ефективното физическо връчване на вещта. Приравнено към него е предаването на товарителницата, коносамента или др. подобен документ за стока.
Продадената вещ може да бъде предадена и без физическото й връщане, без разместване на държането стига само купувача да бъде поставен в нейно владение. Действително връчване не е необходимо, когато досегашният владелец на продадената вещт /подавача/ се превръща в държател на същата. Физическо връщане не е необходимо и когато вещта се е намирала вече в държане на купувача на някакво основание. Предаването може да се реализира и чрез просто съгласие,т.е. чрез поставяне на вещта на разположение на купувача, като индивидуализирането на вещите в този случай е равносилно на тяхното предаване.
При продажбата на родово определени вещи със скл. им те не преминават в собственост на купувача – още не са индивидуализирани. За това задължението на продавача да предаде вещи от рода на продадените не може да бъде последица на преминала в/у купувача собственост, то произтича от самия договор за продажба. Ако вещта е родово определена трябва да се предаде вещт о уговоронето качество. Ако качеството не е уговорено трябва да се предаде вещ поне от средно качество. Освен това продавача трябвада предаде на купувача цялото дължимо количество родово определени вещи. Ако друго не е уговорено купувачът не е длъъжен да приеме,частично изпълнение макар и престацията да е делима.
Със сключване на продажбата индивидуално определената вещт преминава в собственост на купувача. Продавачът е длъжен да му я предаде, тъй като той вече не държи своя, а чужда вещ която е собственост на купувача. Продавача трябва дапродаде дължимата индивидуално определена вещ, заедно със всички принадлежности към нея стига да е и техен собственик. Продавача трябва да предаде вещта в състоянието в което тя се е намирала по време на продажбата заедно със всички плодове от този момент, той е длъжен да пази вещта с грижата надобър стопанин до нейното предаване. При продажба на недвижим имот продавача е длъжен да предаде имота с уговореното простраство.
Разноските по предаването вкл по меренето и тегленето са за сметка на продавача, а разноските по приемането са за сметка на купувача.
Място на предаване. Точното изпълнение на задължението за предаване изисква продавача да извърши необходимите за това действия там където те трябва да бъдат извършени – там където е местоизпълнението на задължението. Местоизпълнението е мястото където трябва да стане предаването. Местоизпълнението може да бъде определено от закон или друг нормативен акт, от естеството на вещта, а ако не е нормативно определено и не следва от естеството на вещта страните са свободни само да определят местоизпълнението на задължението. Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: а) при паричните задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;б) при задължение да се даде определена вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й; в) във всички други случаи – в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
Време на предаването. Продавачът е изпълнил точно задължението си да предаде продадената вещт само ако и я връчи или изпрати когато е длъжен да направи това.
Обикновено страните сами определят кога продадената вещ ще бъде предадена. Чл.84Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.