При различните стратегии за завладяване на пазара важно значение имат целите и задачите, които си поставя финансовия мениджър тогава, когато се ангажира с пазара на ценни книжа. Не без значение е търсенето на подходящи техники за измерване на риска, както и конкретните стратегии, които инвеститорът може да използва.
Когато даден инвеститор претендира, че се е наложил на пазара, той най-често иска да каже, че е реализирал по-високо равнище на възвращаемост по отношение на някой имерален индекс. Победата на пазара не означава просто реализиране на възвращаемост по-висока от избрания индекс, а получаване на доход по-голям от този индекс, но съобразен с риска свързан с портфейла.
Измерването на риска е важна предпоставка на завладяването на пазара. При положение, че сегашната възвращаемост е по- висока от очакваната, можем да считаме, че инвеститорът е надхвърлил пазарният рисково съобразен базис. Често използван измерител на риска е варирането на възвращаемостта от акциите в сравнение с очакваната възвращаемост от тях. Вариацията е измерител на общия риск на акцията. Общият риск се състои от 2 типа риск:
1/ Недиференцируем – измерва се чрез влиянието на общите фактори върху въздействието.
2/ Несистематични – той може да се избегне чрез изграждане на портфейл от различни ценни книжа.
Измерим е недиференцируемият риск – пазарния риск. Приблизителен измерител на пазарния риск е коефициента „бета“- чрез него се измерва съответствието на движението на акциите с пазарните измерения.
За да се победи пазара на инвеститорът му е нужен модел, който да показва връзката между риска и възвращаемостта. Такъв модел е моделът САРМ – модел за оценка на капиталовите активи. Очакваната възвращаемост на портфейла може да бъде по-висока от очакваната възвращаемост на пазара, в случай, че портфейла има по-висок риск в сравнение с пазара.