Завещание /З/ – едностранен акт, който съдържа волеизявление само на една страна завещателят. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и трябва да изразява последната негова воля. Важна е обективираната, а не вътрешна воля. Трябва да има намерение да се облагодетелства едно лице – обещание за завещание няма правно действие. Дори обещанието да е в законна форма няма завещание, защото няма непосредствено разпространение, а поемане на ангажимент. Няма завещание, когато то не е завършено. Трябва да е ясно какво и кому се завещава. Няма завещание ако няма намерение да се завещава.
Завещанието като правна сделка има характеристики.
– едностранен акт – съдържа волеизявление на едно лице;
– личен акт – всяко лице трябва да направи завещание лично – не може чрез представител или пълномощник /има изследване за дееспособност на завещателя/;
– неадресиран правен акт – всеки може да направи завещание , но не е необходимо да стане известно някому. Това не значи че завещанието е тайно;
– формален акт – Завещанието се извършва в предписаната от закона форма за действителност /не само за доказване/ ; нарушаването на елементи от формата води до нищожност;
– проявява действие за в бъдеще, когато завещателя е починал;
Завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, с договора за дарение дарителя отстъпва веднага, безвъзмездно нещо на дарения. Завещанието се извършва едностранно и е отстраняем акт; дарението с договор и то неотменяем.
Завещанието може да съдържа и разпореждания , които не са свързани с имущество. Няма ограничения колко се завещава. Може да се завещае само на едно или няколко лица.
Завещанието е едностраненен, личен и отменим безвъзмезден акт на разпореждане, имуществено или част от него за след смъртта на завещателя в полза на едно или няколко лица.
Завещание може да се извърши: /3 условия/
1. Лицето да е навършило 18 г. Също еманципиран непълнолетен може да прави завещание, защото то има действие за след смъртта му, защото приживе няма да му навреди, ако се променят обстоятелствата, Завещание може да се отменя.
2. Лицето да не е поставено под пълно запрещение, защото те не могат да формират правна воля и ще трябва представител; завещанието е личен акт. Ако той може да прави завещание.
3. Завещателя трябва да действа разумно, тоест да може да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си.
Ако са налице тези условия лице може да извърши завещание. Не може да се прани групово завещание /съвместно/. Някои законодателства правят изключение от това правило за съпрузите. Могат да се правят Завещания от двама съпрузи на една и съща страна; непосредствено едно след друго, не трябва да са отделни актове. Всяко завещание да е самостоятелно като волеизявление.
Видове завещателни разпореждания:
С оглед съдържанието им те биват:
1 . Универсални /общи/ – разпореждания относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, като отделните предмети не се конкретизират. Завещанието предава на лицето в чиято полза е направено, качеството наследник.
2. Частни завещания /завети/ – завещаното разпореждане се отнася до единично определено имущество. Предава качеството заветник на лицето на което е направен. Законът допуска да бъде завещано и само ползуването на даден имот, като и голата собственост върху него. Заветникът придобива веща в състоянието, в което е била в момента на откриване на наследството. Завещанието на една определена вещ е недействително ако завещателя не е неин собственик.