Съществуват такива облигационни отношения, при които за да се изпълни задължението по тях от страна на длъжника се изисква съдействието на кр. Ако той не стори това, се казва, че изпада във забава. Кредиторовата забава е по-малко опасна от длъжниковата.
Кр. е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от дл. изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на дл. Нормативната уредба – чл.95-98 ЗЗД.
Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.
В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.
Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.
Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.
Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.
Предпоставки
Кр. изпада в забава: 1. или когато не даде онова необходимо съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни зад. си; 2. когато неоправдано не приема предложеното му от дл. изпълнение.
1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато дл . завършва изпълнителната си дейност – при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.
2. Неприемане. За да кажем, че кр. изпада в забава поради неприемане, наложително е:
а) изпълнението да му е предложено – дл. трябва да е предложил изпълнение съгласно договора – чл.95 ЗЗД. това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение – количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.
б) Щом изпълнението е предложено на кр. съгласно д-ра и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на кр., за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника – чл.98 ЗЗД.
Общо можем да кажем, че кр. е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение.
Последици на забавата
1. Отговорността на дл. се намалява при забавата на кр. Дл. отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава дл. престава да дължи лихвите ако тя с парична. Забавата на кр. освобождава дл. от неговата забава. Рискът преминава в/у кр. Това е пряка последица на чл.96(1).
Дл. може да се освободи от зад. си – чл.97,98.
– Ако зад. е да се предаде нещо, дл. се освобождава от зад. си, стига да предаде дължимото да се пази на подходящо място, определено от РС по негово искане – чл.97(1).
– Ако се дължат пари, ценни книги или др. ценности, дл. се освобождава от зад. си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението си. Той не се нуждае от това от разрешение на съда.
– Дължимото може да подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, дл. след като предизвести кр., може да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да вложи в банка на името на кр. – чл.97(3).
– Ако длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кр., предаването за пазене няма погасителен ефект – чл.97(4).
– Ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забавата на кр. дава право на дл. да се откаже от д-ра – да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесените вреди – чл.98.
Разноските направени вследствие забавата, са в тежест на кр. Това следва от чл.96(1) и чл.98. Това е естествено. За направените разноски, както и за претърпените вреди от дължимата вещ дл. има и едно право на задържане – чл.91(1).
Забавата отпада ако кр. впоследствие приеме дължимото или се постигне съгласие, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането.