Разпространение. Расте по каменливите и припечни места, из редките гори и храсталаци из цяла България.
Описание. Многогодишен силно разклонен малък храст, достигащ на височина до 1,5 м, с ръбесто стъбло и разклонен дълбок корен. Листата са тъмнозелени с ясно видима нерватура, ланцетни или линейни, към основата клиновидно заострени. Цветовете са жълти, събрани в дребни гроздове, с петлистна чашка, петлистно венче и 10 тичинки, срасиати в тръбица. Плодът е линейно продълговат боб (чушка), сплеснат отстрани. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтеж, юни—юли. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата и жълт на цвета, без миризма, с нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Билката съдържа алкалоидите спар-теин, анагирин и метилцитизин, флавонопроизводното лутеолин, цистеин, етерично масло, багрилото генистеин (придаващ жълтия цвят на цвета) и др. В семената са открити алкалоидът цитизин (възбуждащ дишането), също метилцитизин и анагирин.
Лечебно действие и приложен it е. Билката възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, действува пикочогоипо. кръвоспиращо и слабително. Прилага се при камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза.
Българската народна медицина препоръчза жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се препоръчва за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др. Намира приложение и в бояджийството.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се сипват в 500 г вода да врят 4 мин. Отварата се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и растението прещип (Genista sagittalis L.), чиито стръкове се употребяват под формата на запарка при подагра и ревматизъм за пиене и налагане.