Той е пътуване и странстване. Животът не е статичен, а постоянно движение към неизвестното. Но заради страха си, ние се вкопчваме в познатото и му пречим да се движи, боим се да крачим към неизвестното. Животът е река, но ние я превръщаме в блато. Ако предпочетем реката – значи сме живи. В блатата не постигаме никога нищо. Те просто пресъхват и издават зловонен дъх. Само реката остава чиста и забързана към радостта на очакването за онова, което ще се случи.
Във всеки пълноценен живот промените се случват постоянно. Животът е вечно изненадващ, пълен с тайни без начало и край. Трябва да изберем движението към океана, да вървим напред без страх и чести спирки по пътя. Въпреки че тялото все някога остарява, това не бива да се случва с духа ви. Духът остарява само ако му позволим.
Бъдете непредсказуеми и постоянно се променяйте. Само тогава животът ви ще бъде изпълнен с радост. В момента, в който станете предсказуеми, вие се превръщате в машина. Те е предсказуема. Тя винаги е същата – вчера, днес, утре. Единствено ние имаме привилегията да се променяме всеки миг. В деня, в който престанем да се променяме, в някакъв смисъл ще умрем.