Живот,съчинения и отношение към Платон

„Древногръцката философия в своето развитие може да се сравни, пише Паул Дойсен – със слънцето. Както то сутрин тържествено-лъчезарно и обнадеждаващо възхожда, на обяд достига своя зенит и клонейки към залез, бива закрито от облаците, но пред самия залез още веднъж се показва и разкрива вълшебните багри и червеното сияние на залеза. Това прекрасно вечерно сияние на античната философия пред нейния залез, е неоплатонизмът.“

Основател на неоплатонизма е някой си Амоний Сакас, който първоначало бил надничар – хамалин и оттам получил прякора си чувалоносец, но по-късно останал в Александрия блестящ преподавател на философията на Платон. Умрял към 242 г., без да остави каквито и да било съчинения. Не само това: дори устно учението му било много малко разпространяване, тъй като първите му ученици са се клели да не го правят достояние на профаните. А той е имал знаменити ученици, между които освен Плотин известно време се числил и знаменития църковен деятел Ориген.

Най-характерно за Амоний било това, че по време , когато последователите на Платон и Аристотел водели помежду си война на живот и смърт, като били готови дори да фалшифицират собствените си учители, само да докажат, че те не са имали нищо общо и близко с противника, той смело и обосновано учел, че Платон и Аристотел в основното не си противоречат, а си съвпадат и се допълват. Но за да твърди това, той основно е познавал и двете системи и умеел да различава същественото от несъщественото.

Неоплатонизмът намерил много ревностни последователи, но никой от тях не може да се мери по сериозност, дълбочина и богатство с интуитивното познание на Плотин, чиито дълбоки мисли продължили да оказват влияние не само през средните векове, но и до ден днешен върху развитието на философията. Плотин се счита само верен ученик, последовател и тълкувател на Платон, но фактически в неговото учение са превнесени – сам той да осъзнава и оценява достатъчно това – много елементи от аристотелизма и стоицизма, както и от учението на Филон Александрийски. Точно тези допълнителни елементи ни дават право да говорим за неоплатонизма у него, а не за чист платонизъм.

За живота и съчиненията на Плотин  /роден 204 г. сл. Хр./  ни дава сведения неговият пряк ученик Профирий в съчинението си „Животът на Плотин“. Роден е в Ликопол, в Среден Египет. Слушал е в Александрия най-различни учители,но не бил задоволен от някого. Когато чул Амоний Сакас, той бил тъй очарован, че възкликнал: „Тогова търсих!“ и останал с него цели 11 години /до самата му смърт/ негов неразделен ученик. През 243 г. се записал доброволец в похода на Гордиан на Изток, с надежда да достигне до Индия и непосредствено да се запознае с тамошната философия, но походът пропаднал, тъй като Гордиан бил убит. Така мечтата на Плотин не се осъществила, но тя вече ни говори, че той все пак имал някаква представа за дълбоките инидийски философски учения. През 244 г. той се преселил в Рим и тук развил широка философска дейност, изразена главно в четене на отделни доклади. Спечелил широко влияние. Самият император Галений и императрицата Залонина станали негови покровители. С тяхна помощ по едно време бил замислил да основе дори град на името на Платон и там да изпита на практика неговите обществени идеи /които сам Платон, както знаем, напразно се опита да проведе при Дионисиевци в Сиракуза/, но завистници осуетили плана. Но иначе влиянието на философа всред народа било неотразимо. За това допринасяли освен дълбоките му оригинални мисли още и извънредната му скромност, честност и морална чистота. Умрял е в Кампания през 270 г. Последните му думи били: „Нека съединим божестевеното в нас с божестевеното във вселената“.

От Плотин са останали 54 съчинения, които са , както казахме, доклади по отделни въпроси. Тези съчинения Профирий разделя според характера им на шест деветки, така наречени „Енеади“, като им дал окончателна редакция и ги е издал. Според тези енеади те биват и до ден днешен цитирани. Първата „енеада“ разглежда нравствени проблеми, втората и третата-космологически, четвъртата-психологически, петата-невидимия духовен свят и шестата-проблемите на въпросите за Бога. Така че, освен първата „енеада“, има последователност и система, като се възхожда от по-нисшето към все по-висшето.

Казахме, че Плотин се счита сам последовател и тълкувател на Платон. Но той внася и съществени изменения. Така например Платон приема, че съществуват четири сфери на общото Битие: сфера на Божественото, светът на идеите, светът на явленията и светът на материята. При това тези сфери са някак си една до друга, макар и с различна степен на битийност, тъй като Бог е абсолютно Битие, а на другия край на редицата е материята, като нещо нереално, небитийно. Плотин също приема четири сфери: Божественото, духовния свят, психичното у човека и материалното. Но у него те са съподчинени и изтичат едно от друго, като по-нисшето изтича от пряко стоящото до него по-висше, така че са разположени концентрично.

Също така и в нравственото си учение Платон и Плотин се различават. Платон учи за отпадане, провиняване на отделните души, които заради това биват наказани с въплъщение. То е за тях като затвор, докато се осъзнаят и освободят от него. Вместо това, Плотин учи, че самото съществувание на по-нисшите сфери е вече отпадане, провиняване, проявяване на центробежност. Така че от индивидуално-нравствено, както у Платон, отпадането при неоплатонизма се превръща в космично и не е вече проява на лична свобода, а на космическа необходимост.