Разпространение. Среща се из цялата страна по влажните места край потоците, ливадите и горите до 2000 м н. в.

Описание. Многогодишно тревисто растение с голо, раз­клонено и високо до 1 м стъбло. Коренът е клиновиден и слабо разклонен. Листата са текоперести, с 11—17 елипсовидни или лан-цетовидни листчета, които завършват на върха с шипчета. От дол­ната страна те са с изпъкнала нерватура. Цветовете са лилави, рядко бели, събрани в гроздовидни пирамидални съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, с петделно венче и 10 тичинки. Плодът е мно-госеменен боб, или чушка, с продълговати зеленожълти семена. Медоносно растение.

Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, през юни—август. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблата и листата и син или белезникав на цветовете, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химич-ен състав. Билката съдържа алкалоидите d-1-пега-нин и 2,3-хиназолон, сапонини, танини, горчиви вещества, маз­нини и др.

В семената на растението са открити галегин (кванидиново про­изводно), лутеолин и неговият гликозид галутеолин и др.

Лечебно действие и приложение. Жаблекът е пикочогонно и потогоино средство, намалява съдържанието на кръвната захар. Употребява се при захарна болест и за увелича­ване на млякото у кърмачките.

Българската народна медицина го препоръчва още при настинка, възпаление на пикочните пътища и въшно за налагане при мокри лишеи.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от/ билката се заливат с 500 г вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.