Ефедра — Ephedra vulgaris L. Сем. Ефедрови — Ephedraceae

Разпространение. Расте по варовитите, скалистите и ка­менливите места, по черноморското крайбрежие и склоновете на Родопите, Странджа и Стара планина.

Описание. Многогодишен дребен вечнозелен храст със силно разклонени, изправени и прешленести стъбла, високи до 20 см. Листата са ципести, по две-четири, сраснати в основата си във вид на влагалище. Цветовете са жълти, дребни, едно- или двудомни. Мъжките са на групи по много, покрити с две ципести листчета, а женските — от един до три — са разположени на върха на клонките и са снабдени с 2 до 4 покривни листчета, които след узряването стават месести и червени, с две семена.

Използуваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтеж, през май и юни. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. За­пазва се на сухо и проветриво място.

Химичен състав. Билката съдържа алкалоидите 1-ефе-дрин, метилефедрин, d-псевдоефедрин, дъбилни вещества, пирока-техин, флобафен, смола и др.

Лечебно действие и приложение. Възбужда цен­търа на дишането, повишава кръвното налягане, разхлабва брон­хиалната мускулатура, разширява зениците.

В българската народна медицина ефедрата се употребява при задух, копривна треска, бронхит, магарешка кашлица, хрема, ниско кръвно налягане, някои очни болести, ревматизъм и др. Външно билката се прилага за компреси при кожни обриви и възпаление на носната лигавица.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се сипва в 400 г вода и се оставя да ври 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.