Етика на поведението

1. Размяна на поздрави

Първото, което си казват хората, когато се срещнат, е “Здравейте”. Това е обичай, въведен още в рицарско време. При среща рицарят протягал ръка, за да покаже, че не държи оръжие, а също махал и шлема си. Сега мъжете, които разменят поздрави, също свалят шапка или просто допират ръка до периферията й, като имитират повдигане. Азиатците се покланят ниско и спускат надолу ръце, за да покажат, че намеренията им са миролюбиви. И сега индийците се поздравяват, като поставят ръце с открити длани към сърцето.

Поздравите в почти всички народи имат предназначението да покажат миролюбивите, искрени и приятелски чувства на хората един към друг. Когато казваме “Здравейте”, ние пожелаваме най-хубавото – здраве за човека, когото сме срещнали. Вербално поздравите могат да се изкажат още и така: Добро утро, Добър ден, как сте?, Добър ден, здравейте, как сте?, Здравейте, госпожо Иванова и други подобни комбинации. Не знаем дали имате усещането, че по-продължителните поздрави се възприемат като проява на емпатия (съпричастност). Не е вярно, че те са по-официални и могат да се използват, ако поздравяваме по-възрастни или по-уважавани хора.

Поздравите имат освен вербални и невербални атрибути.

Правила за размяна на поздрави според европейския етикет:

  • изисканият мъж, който среща своя позната на улицата, трябва да свали
  • шапка и ръкавици, преди да я поздрави, особено ако има намерение да се спре за малко. Те могат да се поздравят и в ход;
  • ако двама мъже вървят и срещнат жена, която е позната на единия от тях, другият, въпреки че не я познава, трябва да повдигне шапка и да кимне с глава;
  • жените не свалят нито шапка, нито се извиняват, че са с ръкавици, когато се ръкуват;
  • когато се разменят поздрави в помещение, включително и служебно, мъжете трябва да стават винаги прави, когато влиза жена, независимо дали е позната или непозната.

2. Представяне и запознанство

Представянето и запознанството имат предназначението да установят контакт между хората. Неслучайно представянето върви “ръка за ръка” със запознанството. Първото, което двама непознати правят, е да си кажат имената. Името е код за идентификация, код за самоличност. Човекът държи на своето име, защото то е неговото “Аз”.

Хората се запознават сами, но използват ипосредничеството на трети лица. Може би защото човек е склонен да се доверява някому. Третото лице, което посредничи между двама при запознанство, очевидно винаги се ползва с доверието и на двамата. Неговото влияние е еднакво силно или почти еднакво силно и върху двамата (това е интеракционистки подход в общуването, тъй като установените връзки между хората влияят и върху трети лица).

Основополагащо правило при представяне и запознанство с посредничество на трето лице е:

  • мъжът да бъде представен на жената;
  • по-младият да бъде представен на по-възрастния;
  • по-младшият (младшата) да бъде представен(а) на по-старшия (старшата).
    Изключение от това правило възниква, когато трябва да се представи една жена на по-високопоставен мъж или на възрастен, много почитан и уважаван мъж.

Другото правило е да кажем имената на двамата, но първо да се обърнем по име към жената, на която представяме мъж, съответно към по-възрастния, по-старшия, а след това да произнесем името на лицето, което представяме. Изключение се прави, когато представяме някого на известна личност или на по-голям в йерархията човек. Тогава споменаваме само името на този, когото представяме, защото се предполага, че името на известната личност се знае.

Ако един мъж иска да бъде представен на една жена, но в момента тя говори с друг мъж, то първо този мъж трябва да се представи на кавалера на жената, а след това на самата нея. Ако един мъж желае да бъде представен на една жена, но в момента тя е в компанията на друга жена, представянето следва принципа на старшинството. Ако компаньонката е по-възрастна или по-старша от жената, на която мъжът иска да се представи, то първо се извършва представяне и запознанство с по-възрастната (по-старшата). Ако един мъж желае да бъде представен на една жена, но в момента тя е в компанията на повече хора, то първо мъжът трябва да бъде представен на кавалера на жената (или на този, който е най-близко до нея). Може и да се изчака, разбира се, по-удобен момент.

Никога не се прави представяне и запознаване на жена на мъж. Например: “Г-н Добричев, искам да Ви представя г-ца Милена Иванова.” Редно е да се каже: “Г-це Иванова, представям Ви г-н Добричев.”

Правилата за представяне и запознанство без посредник са същите. Казвате: “Г-н Илиев, искам да Ви се представя. Аз се казвам Тодор Христов, мениджър по продажбите във…” Жената, която иска да се запознае с по-възрастен или с по-старши от нея мъж, но няма посредник за представяне, би могла да направи това, особено ако е по-смела. В деловите ситуации това не изглежда неприлично. Все пак може да се помисли и за варианта на представяне чрез визитна картичка, която да изпратите по пощата или да потърсите среща, ако наистина имате делови въпрос.

Вербалните и невербалните атрибути на представянето и запознанството имат силно въздействие. Най-краткият вербален израз е: “Госпожо Добрева, познавате ли госпожа Йосифова?” Можете да употребите и изказа: “Госпожо Добрева, мога ли (разрешавате ли) да Ви представя госпожа Йосифова?” Когато казвате обаче само имената на двете дами, местата се разместват. Така например вие се обръщате поименно към г-жа Добрева и казвате “Госпожо Добрева”, обръщате глава към г-жа Йосифова, посочвате леко с ръка г-жа Йосифова и произнасяте нейното име. Става ясно, че искате разрешение от г-жа Добрева да й представите г-жа Йосифова. Вече знаете от предишните примери, че по-младата или по-младшата (в нашия случай това е г-жа Йосифова) трябва да бъде представена на по-възрастната или на по-старшата (а това в нашия случай е г-жа Добрева).

Невербалните атрибути на представянето и запознанството варират според ситуацията – кои са лицата, които се запознават, има ли посредник, къде и кога става запознанството, има ли други хора наоколо и прочие. Съществуват все пак общи невербални атрибути за представяне и запознанство. Това са: ясен и звучен глас, особено при произнасяне на имената, умерен темп, свежа интонация, ведро изражение, приветлива, вежлива усмивка, открит поглед, съсредоточен главно в средната част на лицето, показателни жестове от страна на лицето-посредник, енергично ръкостискане, изправено тяло, лек поклон и навеждане на главата напред при ръкуване, изправени и прибрани един до друг крайници, разстояние от 75 до 120 см и максимално 5 минути за размяна на няколко реплики

3. Визитни картички

Предназначението на визитните картички е:

  • при представяне и запознанство да дублира представянето и запознанството;
  • когато са изпратени по пощата, те служат като послание, което изразява желание за представяне и запознанство, поздравление, изказване на благодарност, на съболезнование, взимане на сбогом и пр., както и изпращане на много кратки послания, ако се извършват внезапни и без предупреждение визити.

Етикетните правила за употреба на визитни картички се променят според описаните по-горе ситуации.

Външен вид на визитната картичка

Какво представлява визитната картичка? Това е едно малко, обикновено бяло картонче, на което са отпечатани името и фамилията, научна степен и звание, професия и длъжност, адрес и телефон. Визитната картичка на жената може да бъде с по-големи размери от тази на мъжа. Например 7,5/6,2 см, а на мъжа съответно 7,5/3 см. Шрифтът трябва да бъде съвсем обикновен, а колкото по-малко украсни елементи има по визитката, толкова повече се засилва впечатлението, че притежателят й е човек с добър вкус.

Размяната на визитни картички за запознанство е по-удачно да се извърши в служебна обстановка, отколкото в обкръжението на много хора. Като че ли не е много редно, ако ви представят на едно лице, вие веднага да извадите визитката си и да му я предложите. Това се възприема като ангажимент -другият също трябва да предложи визитка или да потърси място, за да прибере вашата, а в компанията на много хора това невинаги е удобно. Изпратете по пощата на следващия ден вашата визитка, напишете на нея подходящите инициали и това вече е израз на добър вкус във взаимоотношенията.

Всеки, който получава визитка, трябва да я поеме в ръце, да прочете на глас имената и титлите (длъжността), особено ако е на чужденец, и да я постави внимателно пред себе си (тя стои там, докато трае срещата).

Визитните картички, които се използват като равностойни на визита, се изпращат по пощата в плик. Ако оставите предварително своята визитка на работното място на човека, с когото търсите среща, трябва да я поставите в плик и върху него да напишете името на получателя.

На визитните картички, които се получават именно по този начин, трябва да се отговори до 24 часа. Отговорът може да се направи по телефон, телефакс, по пощата или с куриер.

Визитните картички се използват още като средство за изпращане на послания, изписани с думи (а не с инициали), също по пощата. Текстът на посланието се пише в първо или в трето лице единствено число. Например: “Благодаря за вниманието!”, “Благодаря за разкошните цветя!”, “С най-добри пожелания!”. Подпис не се поставя, защото визитната картичка носи името на притежателя. Дата също не се пише, защото има правило, че с визитна картичка се правят обикновено “светкавични” отговори на определено събитие (до 24 часа).

А сега обърнете внимание на невербалните атрибути при използване на визитни картички. Те са следните: изразителен глас, когато казвате “Заповядайте, моята визитна картичка” или когато казвате “Благодаря, ето и моята”; умерен темп на говорене; дружелюбна интонация; плътен тембър; ведро изражение на лицето (не върви да връчвате своята визитка, тоест самия себе си, и да бъдете намръщен); лека вежлива усмивка; открити очи и поглед, който следва движението на визитната картичка и жеста с ръка и се връща върху лицето на партньора, а след това отново се прехвърля на картичката; спокойни движения с ръце (не търсете рязко и припряно визитните си картички в чантата, в джобовете и не ръкомахайте); леко накланяне на тялото и главата напред, когато се връчва визитката и когато се приема (не се навеждайте твърде напред и не навлизайте в пространството на другия); заемане на разстояние от 75 до 120 см; времето за общуване чрез визитни картички, които се представят лично, зависи от конкретната ситуация (от 5 до 30 минути например), а при отговор на визитна картичка времето по етикет е до 24 часа.

4. Стил на обличане, външен вид, маниери

Стилът на обличане е нещо повече от самото облекло. Кройката, платът, шевът му, аксесоарите и най-вече начинът, по който се носи дрехата, формират стила на обличане. Лошо подбраният стил на обличане прави същото неприятно впечатление, както и неграмотната реч и непохватните жестове.

Как да изберем дрехите си така, че с тях да бъдем не само облечени, а облечени с вкус. Защо някои жени са винаги елегантни, дори в най-обикновени дрехи, а други – не? Отговора на тези въпроси можете да намерите, ако вие, изучите силните и слабите страни на външността си. Отказът от едни модели и цветове в полза на други вече е успешна крачка в това отношение, защото изборът на модел и цвят е напълно осъзнат. Цялостното излъчване на жената и мъжа зависят обаче от походката, жестовете, говорът. Спомнете си кога сте получавали най-много комплименти и одобрителни погледи за външността си. Нека това бъде верният сигнал за вас, че стилът ви трябва да бъде точно такъв.

Типове жени и мъже, стилове иа обличане

Условно жените могат да бъдат разделени на няколко типа. Кои са те?

Авангардистка. Тя е висока, слаба, обича новото, нестандартното, бързо променящото се, самоуверена е. Стилът й е ярки цветове, неподходящи аксесоари.

Интелектуалка. По възгледите си за живота тя прилича на авангардистката, но има по-голямо уважение към традициите. Тя печели симпатиите на другите с изисканите си маниери, вкус, съчетанието на духовна и външна красота. Лицето й е интелигентно, поддържано, пръстите тънки. Интелектуалката изглежда най-добре в дрехи от класически тип с някои елементи на авангардизъм и изискани аксесоари – чанта, обувки, бижута. По-младите интелектуалки могат да си позволят “няколко капки” небрежност, но по-зрелите трябва да внимават много. Мъжете се стряскат от ерудирани жени, които са облечени в смачкани поли и рокли, провиснали пуловери или са небрежно сресани.

Класически тип. Не са ексцентрични, обичат сдържаността като поведение, такта и равновесието, реда и отговорността. Класическият стил на обличане съчетава всички елементи – материали, аксесоари, маникюр, прическа, грим. Класическият стил е синоним на елегантност.

Младежки тип. Това са жените със спортна фигура, гъвкава походка, които се държат непринудено, ценят удобствата. Предпочитат тениски, дънки, ризи и якета, спортни блузони, всичко това в ярки тонове. Гримът е сведен до минимум.

Романтичен стил. Тези жени са много женствени и понякога кокетни. Отдават предпочитание на чувствата, емоциите, “на романите” в отношенията. Най-добре изглеждат в дрехи, които подчертават женствеността – деколте, широки поли, дантели, втален силует, наситени цветове, меки тъкани, скъпи украшения. На тях подхождат също и класическите костюми.

Малка жена. Миниатюрно крехко създание. Нисък ръст, малки крачета и ръчички. Това поражда умиление у околните, а мъжете се стараят да я покровителстват и защитават. Удачният стил на малката жена се поддържа от дрехи в духа на “прилежната колежанк” – бели якички, волани, басти, весели цветове, семпло изпълнение, деликатен грим, прости прически и по-малки бижута.

Мъжете, както и жените, също се самоопределят към определен стил на обличане, като се ръководят от потребността си за имидж и за собствен (персонален) стил. Времето на афиширания имидж преминава. Ако доскоро местоработата беше единственото място за изграждане на имидж, сега нещата са променени. Има и други обществени места, където имиджът се създава и показва. Глупаво е да се отиде на заседание, на интервю, в офиса сред колеги с работен панталон и пуловер. Мъжката елегантност се подчинява на едни и същи правила. Например правило първо – каква е материята на облеклото. Ако смятате, че материята е най-важното, очевидно вие трябва да изберете класическия стил на обличане.

Ето например през лятото на 2004 година се носят ризи, които не са много ярки, могат да бъдат на райета или на карета, в такива цветове като екрю или синьо. Бялото като цвят на риза също се толерира, за да тушира тъмния цвят на костюмите или панталоните. Сакото е в класическа кройка, удължена към бедрата, без подплатени рамена. Панталоните са нито много широки, нито много тесни, но задължително съразмерно дълги. Жилетките са необходим аксесоар. Обувките са класически. В офисите на големите фирми (включително и в престижни университети) можете да откриете динамични мъже, които носят сака, ушити сякаш от чувал. Може би именно така ще проличат индивидите, които природно са надарени да изглеждат шик за разлика от другите, които наистина ще изглеждат в дрехи “като чували”.

Ако внимателно прочетохте материала в таблица 10.6, сигурно сте разбрали, че стилът на обличане включва и маниерите. Това са начините на държание и обноски на точно определено място, в точно определен момент. Не подхожда на една жена, която иска да постигне романтичния стил, да има грубовати маниери, да говори високо, с пресипнал от пушене глас. Обърнете особено внимание на навиците за сядане и ставане в работна обстановка (те са особено впечатляващи), на маниерите на вежливост, с които се обръщате към околните.

5. Участие в приеми

Приемите са форма на общуване между хора, събрани на едно място във връзка с някакъв повод. Основното в тях е, че те не са място за хапване и пийване или за показ пред обществото. Предназначението на приемите е да се отбележи поводът, да се създадат условия на хората за кратки разговори, между които могат да се „промъкнат“ и бизнес разговори. Всеки прием е необходим етап от развитието на личностните, междуличностните, груповите и организационните комуникации.

Всъщност на приемите човек може да има известен успех. Запознавайки се с нови хора или разговаряйки в лек стил със свои предишни познати, човек утвърждава своето положение. Лошите маниери, включително и непознаването на протокола за участие на приеми могат да провалят изведнъж всеки.

На прием се отива само по покана. Поканата се получава по пощата или се връчва лично една-две седмици предварително. Това време е напълно достатъчно, за да се отговори дали поканеният има възможност да присъства или няма такава възможност. Отговорът е задължителен, особено ако на поканата има инициали.