Това са данъчната маса, облагаемото лице и генераторния факт.
1. Облагаема маса. В нея обикновено се включват доходите и имуществата, въз основа на, които се определя данъка. Под облагаема маса се разбира елемент или съвкупност от елементите, имащи общи икономически стойности, на базата на която е определена облагаемата основа в процеса на операции, наричани разпределение на данъка. Облагаемата маса не винаги е нещо материално.
– Облагаема маса при натурални данъци. Облагаемото лице предоставя на държавата част от реколтата си или от производството си. При плащане на данъка в натура облагаемата маса, облагаемата основа и величината на данъка имат еднаква природа.
– Облагаема маса при индексни данъци. Това са данъци, които се определят въз основа на външни белези, показатели, качества и свойства на облагаемата маса.
– Облагаема маса на аналитичните данъци. Това са данъци върху продуктите, услугите или движението на имуществата по възмезден начин. При тях разграничаването между продукт и услуга има икономическо значение.
– Облагаема маса на синтетичните данъци. Това са данъци, които обхващат общата сума на дохода, имуществото или оборота – подоходния данък. Данък върху богатството, данък върху оборота. При тях определянето на облагаемата маса зависи от вида на данъчната форма.
При оборотните данъци облагаемата маса е съвкупният оборот, а оборотът за определен период от време е облагаемата основа.
При данък върху наследствата, който обхваща имуществата на починалите лица, облагаемата маса е богатството, а облагаемата основа – неговата чиста стойност.
При подоходните данъци – облагаемата основа е съвкупната годишна сума на реализирания доход, който е и облагаемата маса.
2. Генераторен факт на данъците. По принцип събирането на данъка може да се осъществи само при положение, че са налице едно или няколко определени от закона условия. Състоянието, явлението или актът, които създават тези условия представляват генераторния ефект на данъка. Той предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството и прави данъка изискуем.
3. Облагаема личност. Терминът “облагаема личност” използван по-често в световната практика, е за предпочитане пред термина “платец на данъка”. Това е така защото платец на данъка не винаги е лицето, което по закон трябва да плати данъка. Истинския платец /носителя на данъка/ може да е съвсем друго лице. На пръв поглед определянето на облагаемото лице не е трудно. Но по – внимателното анализиране на теоретическите постановки за облагаемото лице показва, че три различни понятия за законният длъжник; реалният или фактическият данъкоплатец и колекторът на данъка.