Единният вътрешен пазар – Четирите свободи

1.Свободното движение на стоки е фактор за икономическия растеж и повишаване благосъстоянието на ЕС. Съобразно Договора „Обдшостта ще се базира на митнически съюз, който ще покрива търговията със стоки и ще включва премахването на митата върху внос и износ, както и такси с еквивалентен ефект между страните-членки и адаптиране на обща митническа тарифа в отношенията им с трети страни“ (чл. 23). Наред с това се „премахват количествените ограничения върху вноса и износа и всички мерки с еквивалентен ефект межлу страните-членки“ (чл. 28-29).

Положителните резултати при свободното движение на стоки и интегрирането на националните пазари за изграждането на общ пазар са:

-развитие на производството чрез по-доброто разположение на производствените фактори, както и задълбочаване на специализацията и повишаване на конкурентните предимства.

-провишаване ефективноста на производството чрез икономии от мащаб и засилена конкуренция.

-подобряване условията на търговия (ценовото равнище на вноса по отношението на износа) с другите държави и региони.

За реализирането на тези ефекти регулациите на ЕИП включват следните задължителни изисквания:

-наличие на документ, които да доказва, че стоката е с произход от ЕИП и да отговаря на решенията на Съвета на министрите за правилата на ЕВП;

-съответствие на законодателството за технически стандарти, изпитания и сертификация, вкл. регулациите за опасни субстанции, хранителни продукти и вина;

-прилагане на процедури за ветеринарен и фитосанитарен контрол.

2.Свободното движение па услуги е регламентирано съобразно ДЕС и се основава на „премахване на ограниченията пред свободното предоставяне на услуги в Общността по отношение на гражданите на страните-членки както в страната-членка, така и на тери­торията на Съюза“ (чл. 49). „Услугите в контекста на този договор се разбират като” (чл. 50):

а) дейности от индустриален характер;

б) деиности от търговски характер

в) дейности на занаятчии;

г) дейности от свободни професии.

Съгласно правото за установяване хората, предоставящи услуги могат да пребивават на мястото на предоставяне при същите усло­вия, които държавата предоставя на собствените си граждани. В същото време “свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта се регламентира в раздела „Транспорт“, а банковите и за­страхователните услуги се третират в регламентациите за либерали­зиране на свободното движение на капитали“ (чл. 51).

Либерализацията на пазара на услуги и изграждането на ЕВП е има следните елементи:

-свободно предоставяне на услуги както чрез трансграничната търговия, така и чрез установяване в страните-членки;

-сисгема на „единен лиценз“, съпътствана от многостранни споразумения между страните-членки за признаване качеството на услугите;

-минимална хармонизация на законодателството на  ЕС под формата на обши правила за  поведение на предоставящите услуги и система за контрол на страните-членки.

През последните години, тези регулации се разширяват в областта на телекомуникациите (при изграждането и достъпа до мре­жите и базите данни) и аудиовизуалните и информационните услуги (по линия на авторските права)

3.Свободното движение на хора, развито в чл. 39от Договора регламентира, че „в Общността се осигурява свободно движение на. работници. То не може да се ограничава от дискриминация на основната националност, както и от гледна точка на работни места, възнаграждение и други условия на труд и заетост. Това осигурява правата, обект на законова регламентация в обществената политика, сигурността и общественото здравеопазване.“ Реализацията се осъществява в следните направления:

-Забрана за дискриминаиия не само от страна на публич­ните власти на страните-членки, но и от компании, инсти­туции, частни работодатели и др. (Регулация 1612/68).

-Страните-членки трябва да съдействат за обмен на ииформация за звободните работни места и възможностите за работа, както и създаване на Европейска служба по заетостга.

-В рамките на европейската социална политика са приети регулации и директиви, дефиниращи трудовите стан­дарти- на условия на труд, представителство на работещите; минимални заплати, норми на здравеопазване и сигурност (много от тях като част от Социалната харта).

-Социална   сигурност- дефинирана  по  отношение  на Недискриминиране  в условията на заплащане  (Регула­ция 1408/71).

-Право на движение и пребиваване в друга страна-членка (директиви 68/360 и 73/148) не само за работещите, но и техните семейства.

-Многостранно признаване на дипломи, което е особено необходимо при свободните професии (Директива 89/48 за висшето образование и др.).

4. Свободното движение на капитали, регламентирано в раздела “Капитали и плащания“ и чл. 56- „премахват се ограничениятя пред движението на капитали и плащания между сграните-членки и между тях и трети страни“. Съобразно чл. 59 в случаите, когато движението на капитали от трети страни причинява -трудности за функционирането на Икономическия и валутен съюз, Съвета на министрите в сътрудничество с Европеиската централна банка могат да въвеждат защитни мерки за не повече от 6 месеца.

Либерализацията при функционирането на европейските финансови пазари се свързва с:

-данъчната хармонизация- обхваща различните равнища па данъците в отделните страни-членки;

-корпоративното законодателство – по отношение на функционирането на компаниите и задължението да публику­ват годишни отчети;

-финансовото посредничество- главно директиви за функционирането на банките, както и спецификация на финансовите продукти.