Според проучване на общественото мнение, средният европеец е като цяло удовлетворен от личното си положение и по-малко от икономическото положение, обществените услуги и социалните политики в страната, в която живее. Евробарометърът на социалния климат в ЕС също така открива големи различия между държавите, като хората в северните страни и Холандия са като цяло най-доволни от личното си положение. Проучването е част от Доклада на Европейската комисия за социалното положение, също публикуван днес, който разглежда социалните тенденции в Европа и чийто тазгодишен акцент е върху жилищните условия.
„Успокояващо е, че въпреки трудното икономическо положение, повечето европейци продължават да са доволни от живота си, въпреки че изпитват известна несигурност за бъдещето си“, заяви Владимир Шпидла, европейският комисар по трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности. „Днешният доклад илюстрира още веднъж значението на нашите усилия за насърчаване на заетостта и икономическия ръст в Европа с цел да се гарантира социалното благосъстояние на хората в бъдеще. Трябва да продължим усилията си като част от нашата бъдеща стратегия за 2020 г. да превърнем ЕС в една по-интелигентна и екологична социална пазарна икономика“.
Според проучването на Евробарометър мнозинството от европейците са доволни от живота си като цяло и го оценяват средно с +3,2 точки (по скала от -10 до +10). Въпреки това съществуват големи различия между държавите-членки: най-високите нива на одобрение са отчетени в Дания (+8.0), като в Швеция, Холандия и Финландия оценката също е висока. Най-ниски нива на одобрение са отчетени в България (-1,9), следвана от Унгария, Гърция и Румъния.
Що се отнася до обществените услуги, средният европеец не е доволен от начина на работа на публичната администрация (-1,2 точки). Във всички държави, освен в Люксембург и Естония, европейците са на мнение, че през последните пет години се наблюдава влошаване на положението, и изразяват очакване тази тенденция да продължи да се задълбочава (с изключение на Люксембург).
Запитани за конкретни обществени политики, европейците като цяло са доволни от здравеопазването (+1,3 точки), като най-високи резултати са отчетени в Белгия, Холандия и Люксембург (над +5 точки), а най-ниски — в България, Гърция и Румъния (-3 точки или по-малко).
Европейците са най-недоволни от начина, по който в държавата им се решават проблемите на неравенството и бедността (-2 точки). Единствено анкетираните в Люксембург и Холандия са дали положителен резултат, докато най-силно недоволство са изразили анкетираните в Латвия и Унгария (-5 точки или по-малко).
Жилищни условия
Последният годишен доклад на Европейската комисия за социалното положение показва, че в сравнение с времето преди 10 години в момента европейците заделят по-голяма част от доходите си за жилищата си, (близо 4 процентни пункта повече), а ипотечните заеми са се увеличили рязко в целия ЕС.
Средно европейците изразходват една пета от наличния си доход за жилище. Плащанията за наем или ипотечен заем заемат само до 30 % от общите жилищни разходи в целия ЕС, докато останалите 70 % са свързани с разходи по ремонтни дейности, поддръжка и горива. Вследствие на приватизацията по-голямата част от населението на новите държави-членки от Централна и Източна Европа притежава собствени жилища, като при тях разходите за ремонтни дейности, поддръжка и горива възлизат на близо 90 % от общите жилищни разходи.
В доклада се разглежда и качеството на жилищата, като според проучванията много европейци считат, че живеят в условия под необходимия стандарт, а много хора с ниски доходи докладват за проблеми с подсигуряването на жилище.
Социални последици от кризата
Въпреки че е твърде рано да се направи пълна оценка на социалните последици от кризата, докладът изследва какви поуки могат да бъдат извлечени от предишните рецесии. Според доклада социалните разходи са изиграли роля в защитата на засегнатите по време на рецесиите, но вероятността безработен да получи помощи варира в различните държави-членки на ЕС.
Контекст
Специалното проучване на Евробарометър за социалния климат, проведено през май—юни 2009 г. сред граждани на 27-те държави-членки на ЕС, е първото от серия годишни проучвания, имащи за цел да проследят субективното благосъстояние на европейските граждани. То се допитва до мнението на хората относно тяхното лично положение, националното икономическо и социално положение, както и относно политиките, провеждани от правителствата им в редица области, включително здравеопазването и пенсионната система.
Докладът за социалното положение представлява годишен доклад на Европейската комисия, който разглежда социалните тенденции в ЕС в дългосрочен аспект с цел да предостави актуална, надеждна и изчерпателна информация за социалното положение. Тази година той акцентира върху 2 ключови за публичната политика въпроса: жилищните условия (включително статута на собствеността и разходите за имотите) и вероятните последици от рецесията, като включва резултатите от проучването на Евробарометър за социалния климат.