Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, има консултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури на гражданското общество, най-вече на производителите, фермерите, превозвачите, работниците, търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл. 257). Те се назначават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258).
-Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12; Великобритания 24.
Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила за провеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или по инициатива на председателя.
Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища на Комисията, Съвета и Парламента в различни области на приложение на икономическата и социалната политика, групирани в 6 секции:
*Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО);
*Единен пазар, производство и потребление (INT);
*Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN)
*Заетост, социални дейности и гражданство (SОС):
*Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT)
*Външни отношения (RЕХ).
Наред с това той работи и в следните области:
*включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания;
*повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши в ЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези от Средиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др.
Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти от функционирането на ЕС, като изгражда анализаторски и експертни групи и търси компромис, когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването на нови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности и гражданското общество в евоопейската шггеграция.