В изказване преди конференцията комисар Самецки заяви: „Необходимостта от разкриването на пълния потенциал за развитие на Дунавския регион е от решаващо значение за справянето с общите предизвикателства. Опитът, натрупан от Комисията при разработването през 2009 г. на стратегията за региона на Балтийско море, ще ни е особено полезен.Разгръщането на всеобхватна Европейска стратегия за Дунавския регион ще спомогне за засилването на интеграцията и за загърбването на едно минало, белязано от разделение, икономически и социални различия и недостатъчно развита инфраструктура. Днешната конференция бележи момента, в който преминаваме от думи към действия, за да трасираме пътя, който ще ни изведе до конкретни и трайни резултати.“
Дунавският регион включва 14 държави, като се простира от Германия на запад до Украйна на изток.Двудневната конференция дава възможност на представителите на националните правителства, местните власти, бизнеса, неправителствените организации и академичните среди да обменят гледни точки по първоначалния проект.
Освен комисар Самецки ще присъстват и други видни фигури като Росен Плевнелиев — министър на регионалното развитие и благоустройството на България, Ласло Борбели — министър на околната среда на Румъния, Божидар Джелич — зааместник министър-председтел на Сърбия, Волфганг Райнхарт — министър по федералните и европейските въпроси на Баден-Вюртемберг, и Емилия Мюлер —министър по федералните и европейските въпроси на Бавария.
В проявата са включени три работни групи, като всяка от тях е посветена на един от приоритетните компоненти на стратегията:
1. Подобряване на системите за връзка и комуникация (в рамките на Дунавския регион и извън него);
2. Опазване на околната среда и на водните източници и предотвратяване на природни бедствия;
3. Насърчаване на социално-икономическото, човешкото и институционалното развитие.
Ще се състои заседание и на една допълнителна работна група, посветена на „управлението“, която ще се занимае с евентуалната структурирана рамка за сътрудничество.
Дунавският регион притежава огромен потенциал в икономическо и социално отношение, а също и по отношение на природните си дадености. Държавите от региона обединяват усилията си за съвместното използване на изобилието от предимства на региона, а така също и за да обърнат внимание на неотложни проблеми, между които не на последно място на нуждата от внасяне на подобрения в транспортните и енергийните връзки и на необходимостта от снижаване на риска от наводнения. Предвид сложната и многоизмерна същност на повечето предизвикателства пред региона евентуалното сътрудничество в една стройна цялостна рамка ще доведе до по-голяма ефективност на координацията и на резултатите.
Стратегията ще се опира на „макрорегионален“ подход, който е нов работен метод, приложен за първи път от ЕС в Стратегията за региона на Балтийско море. Това не предполага нови закони или институции, а по-скоро засилва връзките между различните политики и координира усилията на голям кръг от заинтересовани лица.
Въпреки че стратегията няма да донесе допълнително финансиране, за региона вече е осигурена значителна сума, която произхожда от множеството програми на ЕС.Целта е наличните средства да бъдат използвани за постигането на по-добри резултати — за периода между 2007 и 2013 г. само от политиката на сближаване (Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Европейски социален фонд) се отпускат 95 милиарда EUR — и да се засвидетелства как макрорегионалното сътрудничество може да спомогне за решаването на местни проблеми.
Държавите от региона са участващите в Процеса за дунавско сътрудничество (от които осем са държави-членки на ЕС): Австрия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Република Молдова, Румъния, Словашката република, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватия, Черна гора и Чешката република.
Следващи стъпки: Конференцията в Улм поставя началото на поредица от конференции и дебати, които ще дадат възможност на заинтересованите лица да изложат своите гледища и идеи. Процесът ще продължи до началото на лятото с някои допълнителни прояви, планирани да се състоят в Унгария (в края на февруари), Австрия и Словакия (април), България (май), Румъния (юни), и с обществен дебат. През декември 2010 г. Комисията ще излезе с предложение за план за действие и система за управление, чието обсъждане и вероятно приемане от държавите-членки е планирано да се проведе в началото на 2011 г.