Държавното управление в организационен смисъл

Държавното управление в организационен смисъл включва два компонента:

  1. Орагни на изпълнителната власт;
  2. Изградената в тяхна помощ администрация.

Под орган на изпълнителната валст се разбира еднолично, колегиално звено от системата на изпълнителната власт, който притежава държавновластнически правомощия по разгръщане на държавното управление в страната, Според Конституцията на РБългария и Закона за администрацията /ЗА/ органите на изпълнителната власт са централни – Министерски съвет /МС/, министър-председател, заместник министър-председател, министри и териториални – областни управители и кметове на общини. За органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни дирекции на изпълнителни аганции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация /чл. 34 от ЗА/. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на МС, министрествата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции и други административни структури, създадени със закон или с постановление на МС, които имат функции във връзка о осъществяването на изпълнителната власт /чл. 36- от ЗА/.

Съгласно ЗА, администрацията като правно понятие се характеризира с три правни белега:

  • Структура. Администрацията е организирана в дирекции, кото тези, които имат териториални звена се наричат главни дирекции. Към дирекциите могат да се създават отдели, а при необходимост към последните се създават сектори. Според дейността, която извършва, администрацията е обща – осигурява технически дейността на съответния орган на държавна власт, на неговата специализирана администрация и дейността  по  административно  обслужване  на гражданите и юридическите лица /включва следните задължителни звена –канцелария, финансово-стопанска дейност, правно-нормативно обслужване, управление на собствеността, човешки ресурси, управление при кризи и отбранителко-мобилизационна подготовка, информационно обслужване и технологии, могат да се включат и протокол и връзки с обществеността/ и специализирана – включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на съответния орган на държавна власт, като наименованията и броя на звената се упределя с устройствен правилник на съответната администрация. Ръководство, координация и контрол по функциониране на съответната ргшмиигграция се осъществява от административен секретар.
  • Длъжности в администрацията. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово праоотношение. Реда за назначаване на първите се определя със Закона за държавния служител, а на вторите – по Кодекса на труда. Наименованията на длъжностите се определя от Единен класификатор ка длъжностите в администрацията. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са ръководни /не може да се осъществяват по трудово правоотношение/, експертни и технически.
  • Материалнотехническа база.

Органът на изпълнителната власт и администрацията са различни правни субекти. Администрацията е юридическо лице, а ако е държавна тя е на бюджет наиздръжка. Администрацията на изпълнителната власт включва:

На първо място администрацията на МС, която съгласно чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация /приет с ПМС № 216/12.10.2005г./ се ръководи от министър-председателя.

Следват министерствата, като броят и видът им се определят от Народното събрание.

Държавните агенции – създават се с постановление на МС. По ранг съответстват на министерствата, различното е, че министърът е член на МС, докато председателят на държавна агенция не е.

Държавната комисия – създава се от МС или от отделен министър за осъществяване на точно определена от закона функция по прилагане на закска или постановление на МС. Функциите им са контролни, регистрационни или разрешителни.

Изпълнителни агенции – създават се с постановление ка МС. Два вида – на пряко подчинение на МС или на министър.

Областна администрация – подпомага областния управител в осъществяване на неговите правомощия.

Общинска администрация – осъществява своята дейност в териториалните предели на общината, като подпомага органите на местно самоуправление, което по смисъла на чл. 11 от ЗМСМА е субективно публично право и не представлява държавна дейност.