Подновяване или новация, наричаме договорно, с който се погасява едно задължение, като се поема ново на негово място. Следователно новацията има двойна действие:
1. Тя създава едно ново задължение. Затова именно се нарича новация. Тя е способ за възникване на облигационно отношение.
2. Тя погасява едно задължение. Това второ действие на новацията е основанието тя да се зачисли способите за погасяване на задълженията.
Предпоставки.
1) Наличност на правно валиден стар дълг, който се погасява.
а\ Всеки новационен д-р предполага дълг, който предстои да бъде погасен, за да отстъпи мястото си на друг нов дълг. Ако такъв стар дълг не съществува, няма какво да се новира. Би липсвало основание на новационен д-р, ако този дълг е нищожен, нищожен ще бъде новационния д-р.
б\ Едно унищожаемо задължение може да бъде новирано – например задължение, което е било поето при опорочена от грешка, насилие, измама или крайна нужда воля на Дл. Но новото задължение ще бъде също унищожаемо. Ако пък новацията е последвала, след като този, който е имал право на унищожението, знае основанието за атакуване на задължението, трябва да се счита, че той мълчаливо се е отказал от иска си за унищожение.
в\ Може да бъде новирано и едно условно задължение. Но създаденото на негово място ново задължение ще бъде подчинено на същото условие. Но страните могат да дадат на новационното си съгласие и друго значение- те са властни да заменят едно условно задължение с едно безусловно.
г\ Може да бъде новирано и задължението без иск за изпълнение. Щом такова задължение може да бъде валидно платено, то може да бъде и валидно новирано. Няма никаква пречка да се новира задължение, станала „естествено“ вследствие на това, че е покрито с давност.
2. Възникване на нов дълг на мястото на стария. За да имаме новация, необходимо е новационния д-р да да поражда нов валиден дълг на мястото на стария, който се погасява.
а\ Няма новация, ако новото задължение е нищожно. В този случай старото задължение не може да се счита погасено, то не е заместено с ново.
б\ Няма новация, ако новото задължение не погасява старото, а съществува наред със старото и независимо от него.
в\ Ако пък новото задължение е условно, новацията ще бъде подчинена на същото условие, на което е подчинено и това задължение.Настъпването на това условие води до отпадане на нововъзникналото задължение и едновременно възкресява (условно) погасения стар дълг.
3. Разлика между погасения и новосъздадения дълг. Необходимо е м\у стария дълг, който се погасява и новия дълг, който се създава, да съществува една отлика. Новацията по естеството си предполага един нов елемент в състава на облигационното отношение. Отликата м\у старото и новото обл. о-е трябва да засяга някои от съществените му елементи. Новият елемент в новото облигационно отношение трябва да се отнася или до предмета на задължението, или до личността на Дл. или до тази на Кр. Затова няма новация, ако е само продължен срокът за изпълнение на задължението. Срокът е несъществен елемент на задължението и неговото продължаване не внася никакво съществено изменение в старото обл.о-е.
4. Способност на страните. Новацията по естеството си съставлява отказ от право. Оттук следва, че валиден новационен д-р може да сключи само онзи Кр който може валидно да се отказва от правото си- който е способен да се разпорежда с него. Същото важи и за Дл. Щом той поема ново задължение на мястото на старото, необходимо е да е способен да поема задължения.
5. Намерение за новация. Без намерение за новиране не може да има новация. Това намерение не маже да се предполага. Всяка новация предполага отказ от вече придобити права.
Видове новация.
1. Обективна новация, при която Дл. поема по съглашение с Кр. нов дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на стария дълг- чл.107(1)
В този текст нашият ЗЗД урежда само обективната новация- не и субективната със смяна на субектите по обл. о-е. „задължението се подновява, когато се замени с друго“. Това е именно същественото при обективната новация. При нея Дл. и Кр. остават същите. Разликата м\у старото обл. о-е , което се погасява и новото, което възниква на мястото на старото, не се отнася до субектите му.
Обективната новация е това съглашение, с което се погасява едно облигационно отношение, като се създава на негово място ново, различно от досегашното по предмета на престацията или основанието на задължението.
– Разлика в предмета е например налице, когато на мястото на задължението да плати цената (в пари) купувачът на един имот се задължи да се грижи пожизнено за издръжката на продавача на същия или когато се постигне съгласие за престиране на друга вещ вместо дължимата.
– Разлика в основанието. И тук Дл. и Кр. са същите лица. Новият елемент се заключава в промененото основание на задължението. Уговаря се например сумата, вложена у Дл. да остане у нега като получена в заем.
2. Субективна новация. Обл. о-е е трансформирано и когато, макар и дължимата престация да остава същата, настъпва промяна в субектите на отношението.
Възможно е Дл. да престане да бъде такъв, защото друг със съгласието на Кр. се е задължил на негово място. Възможно е Кр. да престава да бъде такъв, защото с негово съгласие Дл. се е задължил към друго лице.
И в двата случая говорим за субективна новация. В първия- пасивна субективна новация, а във втория случай- активна субективна новация. И в двата случая настъпва погасяване на задължението.
а\Пасивна субективна новация:
– Когато Кр. се съгласи да освободи досегашния си Дл. , защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния Дл., казваме, че е налице субективна новация със смяна на длъжника.
– Тази смяна не може да стане без съгласието на Кр. Той трябва да приеме новия Дл. и да освободи стария. Няма новация, ако Кр. приема нов Дл. , без да освобождава стария.
– Смяната на Дл. може да настъпи:
= Без съгласието и знанието на Дл. , когато трето лице (новия длъжник) дарствено интервенира. Тогава е налице експромисия. Например Христов предлага на Петров, наемодател на племенника му Василев – без знанието на Василев, да приеме него Христов за Дл. на наема, който Василев му дължи, като едновременно освободи Василев от този дълг. Петров приема, Василев се освобождава от дълга, а Христов става единственият Дл. на Петров.
= Смяната на Дл. може да стане и със съгласието и участието на стария Дл. Тогава новацията е предизвикана от този Дл. Той е натоварил третото лице да се задължи на негово място и Кр. е приел. В този случай говорим за делегация, която от своя страна може да бъде съвършена и несъвършена.
б\ Активна субективна новация.. Такава настъпва, когато Кр. отстъпи на третото лице качеството си на Кр. и Дл. се задължи спрямо тази нов Кр. за това, което е дължал на досегашния кредитор. Тя е обикновено придружена с активна делегация: Кр. Иван нарежда на Дл. си Христо, да заплати на Петър това, което му дължи. М\у Петър и Христо се постига съглашение в този смисъл. Практическите резултати на активната новация се постигат по- лесно ч\з цесията. Затова тя се среща рядко в практиката.
Последици на новацията- две корелативни последици:
1. Погасително действие на новацията- тя е способ за погасяване на един дълг. Веднъж погасен ч\з нея, не може да се иска неговото изпълнение. Той не съществува.
2. Възникване на нов дълг. Като погасява старото задължение, новацията едновременно дава живот на едно ново задължение.