Задължението може да бъде погасено и ч\з опрощаване. Опрощаването е д-р м\у длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си. Едностранното изявление на Кр. , че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга.
Елементи на опрощаването.
1. Съгласие. Необходимо е волята на Кр. да е изразена без колебание. Опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага.Особена форма за изразяване волята на Кр. не е необходима. Необходимо е обаче Дл. да приеме изрично или мълчаливо опрощаването. Опрощаването се извършва като се постига съгласие т.е. от момента на съвпадане на волеизявленията на Кр. и Дл.
2. Дееспособност. Страните по д-ра за опрощаване трябва да бъдат дееспособни. В противен случай ще е налице нищожна правна сделка.
3. Основание. Най-често опрощаването е акт щедрост на Кр., намерение да надари Дл. Но е възможно Кр. да плати свой дълг към Дл. Този елемент означава, че д-рът за опрощаване е каузален.
4. Предмет. Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане – условно или срочно; настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае до такива обекти на правото, по отношение на които разпореждане за в бъдеще да не е позволено. Напр. вземането от неоткрито наследство или вземане за издръжка за бъдещо време.
ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА ОПРОЩАВАНЕТО.
1) Дългът се погасява напълно както при изпълнението;
2) Погасяват се обезпеченията, с които е бил гарантиран този дълг.
Когато са налице солидарни Дл. , а опрощаването е в полза на един от тях – принципът е, че се освобождават и останалите, освен ако изрично Кр. не е запазил правата си с\у тях. Ако е изгубил тези права, задълженията на останалите длъжници се намалява с частта на Дл., комуто е опростено – чл.124(2).
3) Чл.109 ЗЗД – „Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно“. Този текст съдържа две презумпции – една оборима и една необорима.
а\ оборима презумпция – че документът е върнат доброволно на Дл. , щом се намира у негови ръце;
б\ необорима – че оня, който връща на Дл.частният документ за него, го освобождава от дълга.
Трябва да се подчертае, че се касае до частен документ, а не до официален документ. Текстът на чл. 109 изхожда от мисълта, че щом Кр. се е лишил сам от единственото доказателство за своето право, може да се прилага, че той не възнамерява да търси вземането си.
Няма опрощаване:
– когато доказателството за дълга е отнето на сила;
– когато предаването не е станало от Кр.;
– когато предаването не е станало на Дл. , макар и от кредитора.
За да се ползва от установеното в негова полза предположение, Дл. ще трябва да представи върнатия му частен документ. Трябва да се счита, че този документ е преминал в негови ръце по редовен начин. Ако Кр. твърди противното, той ще трябва да докаже ония обстоятелства, които изключват приложението на предположението – доброволното връщане.