Други искове за защита на правото на собственост

Освен разгледаните искове, в отделни закони са предвидени и други искове за защита на правото на собственост. Такива са исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост върху земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС и т.нар. иск за грешка в кадастралната основа, уреден в чл. 53, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Всеки от двата иска намира достатъчно широко приложение в практиката и съдържа съществени особености, което обуславя необходимостта от детайлното им отделно разработване. Тук тези искове се споменават за пълнота на изложението и за посочване на особеностите им, сравнени с останалите разгледани искове. Тези искове пораждат и повече проблеми в практиката във връзка с правилното формулиране на исковата молба и доказването им. Характерно и отличаващо и за двата иска е, че те са установителни за право на собственост към минал момент от време. При иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се търси установяване на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС (Решение № 854/1999 г. на II г.о.). При иска за грешка в кадастралната основа правото на собственост се установява към датата на влизане в сила на регулационния план. Характерно за иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е, че той се предявява от наследниците на бившия собственик на имота срещу наследниците на лицето, които също са заявили имота за възстановяване пред Общинската служба по земеделие и гори (бившата поземлена комисия). Условие за допустимост на иска е да няма постановен отказ на административния орган за възстановяване имота на ищците (ТР № 1/1997 г. на ОСГК). В практиката често страните се подвеждат от разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и смятат, че доказателства, изброени в този текст, са достатъчни за установяване на правото им на собственост. Тази грешка често коства на ищците отхвърляне на иска, защото в исковото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от същия закон не намира приложение. Тя е изключение от общите правила за доказване и като такова изключение намира приложение само за административното производство, за което е предвидена. В рамките на исковото състезателно производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява съобразно утвърдените придобивни способи и се доказва с доказателствените средства, установяващи осъществяването на тези способи (Решение № 1819А/1995 г. на IV г.о., Решение № 1818А/1995 г. на IV г.о., Решение № 280/1995 г. на III г.о.). Основанието и петитумът на исковата молба следва да съдържат изрично изброяване на лицата, които са били собственици към момента на образуване на ТКЗС. Често срещана грешка е да се иска да бъде признато правото на собственост на лице, което е починало преди образуване на ТКЗС. Така предявен искът е поначало неоснователен, защото няма как лице, което е починало преди образуване на ТКЗС, да е собственик на имота към този момент. Собственици очевидно ще са неговите наследници и техните имена следва да бъдат изрично посочени в исковата молба (Решение № 1220/1999 г. ­ V г.о.). Въз основа на решението ОСЗГ следва да възстанови имота на тези лица, на които или на чийто наследодател е признато правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС.