Ищецът доказва активната си материалноправна легитимация на общо основание по установените и вече коментирани в това и в предишното издание правила. Същественото при иска по чл. 109а е, че ищецът е този, който следва да ангажира и доказателства, че именно ответникът е собственик на съседния имот. При липса на такива доказателства искът се отхвърля като неоснователен, защото границата между два съседни имота може да бъде съдебно определена само между действителните собственици на тези имоти. Доказването на правото на собственост на ответника, ако той не представи доброволно доказателства, се осъществява по реда на чл. 152 ГПК, респ чл. 148 ГПК (например изискване на нотариалния акт на ответника от нотариуса или от архива към съответния съд). Няма пречка ако страните изрично заявят, че не оспорват взаимно правата си на собственост върху имотите, съдът да приеме тези обстоятелства за безспорни. Въпреки това представянето на документите за собственост на страните, респективно събирането на други доказателства за правата на собственост върху двата съседни имота е наложително, тъй като само така може да се определи какви точно имоти са придобили страните и къде минава границата между тях. Ищецът задължително трябва да ангажира и съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с доказателствата, следва да даде технически отговор на въпроса къде минава границата. Задължително вещото лице изготвя скица с означение на имотите и вярната граница, която скица се подписва от съда и става неразделна част от решението.