Понятие – ДС са предвидени от закона източници на информация за подлежащите на доказване факти. Такива са: обясненията на страните; свидетелските показания; документите; веществените доказателства и заключенията на вещите лица.
Нерядко става смесване на ДС и доказателствен факт (ДФ). ДФ е факт, от който поради връзката му с правнорелевантен факт може да се направи доказателствен извод за този правнорелевантен факт. Дф не показва правнорелевантния факт, а само позволява да се направи логически извод за него, докато ДС възпроизвежда факта. Освен това самият Дф трябва да бъде доказан.
Доказателствена сила на ДС – това е неговото убеждаващо въздействие. ДС са уредени от закона и той предписва доказателствената им сила. ДС имат подлежаща ни свободна преценка Дсила. Съдът не е обвързан с правила от определено ДС да прави точно определен извод.
Изключение – има ДС с обвързваща съда Дсила. Тома са официалните свидетелстващи документи.
Дсила имат достоверните, истински ДС. Достоверността е съответствие между информацията, която дава пред съда, и действителността