ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка.
Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.
Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори.
В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД
„Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.“
Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП.Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.
Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки:
1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у „да се създаде“ и „уреди“.
И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.
2.Още по-неточно е употребен термина „унищожи една правна връзка“.Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35.
Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.
Същественото за договора е:
– Наличността на две страни
– Две съвпадащи насрещни волеизявления.
– Взаимно адресиране. Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни.
В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.
Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави.
1.2.Видове договори:
1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка) Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).
2.Несъвършени двустранни д-ри – те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.
3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.
4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.
Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).
5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.
Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.
Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.
6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните
.Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие
7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:
– да се придобие едно СП
– да се надари едно лице
– да се погаси един дълг
Основанието не е елемент от ФС на д-ра.
8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.
2.Особености на договора в търговското и трудовото право.
2.1Оособености на договора в търговското право.
Сключване на ТС представлява начинът, по който трябва да се осъществи фактически състав, за да се породят желаните от страните правни последици. В ТЗ се съдържат само особените разпоредби за сключването на ТС. Затова съобразно с чл. 288 разпоредбите на Гр. законодателство се прилагат за неуредените в този закон положения за сключването на ТС. Общата гр. дееспособност е предпоставка за сключване на ТС. Тя се придобива с настъпването на пълнолетието. Изисква се освен това лицето да не е поставено със съдебно решение под запрещение – пълно или частично запрещение. Гр. законодателство е приложимо за времето и за мястото на сключването на ТС. Ако ТС е сключена между присъстващи например като единен документ след преговори, времето и мястото на сключването на договора са достатъчно ясно определени. За да се счете ТС за сключвана между отсъстващи, достатъчно е волеизявлението за приемането на предложението да достигне у предложителя /чл. 14, ал1 от ЗЗД/. Не е необходимо да се установи узнаването от него на приемането на предложението. Като дата на сключването на ТС между отсъстващи се признава датата на получаване на писмото, в което се съдържа приемането на предложението, съответно на телекса, телеграма и т.н. ТС се смята за сключена в мястото, където е направено предложението /чл. 14, ал. 3 от ЗЗД/.