Диляика, котешка трева — Valeriana officinalis L. Сем. Валерианови — Valerianaceae

Разпространение. Расте из сенчестите и влажни места иа планинския и полупланинския район, долините на реките и между храстите в ливадите до 1500 м н. в. из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, на браздено, надлъжно и кухо стъбло, което достига на височина до 1,5 м. Коренището е разклонено, отвън е светлокафяво, а отвътре —-белезникаво, с характерна миризма. Листата са нечифтоперести съставени от 5 до 11 чифта листенца, яйцевидни, ланцетни, едро назъбени. Цветовете са събрани в метловидни съцветия на върха на стъблото. Те са бели или розововиолетови. Чашката е малка и след разтваряне на цвета нараства, а венчето е петлистно, сраснато тръбесто, с 3 тичинки. Плодът е сух едносеменен, яйцевиден, свет­локафяв или кафяв, снабден с хвърчилка. Цъфти през юни—юли.

Използуваема част. Коренището на растението, което се вади през есента, при увяхване на стъблата, когато младите из­дънки покарват, или рано напролет, през март—април. Извадените коренища след почистване се сортират и по-едрите се нарязват » се сушат на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените коренища имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Допустима влажност 16%. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло (което/ се състои от валериано-борнеолов естер, изовалерианова киселина, борнеол, 1-миртенол, 1-камфен, а-пинен, d-терпинеол, 1-лимонен. борнеолов естер на мравчената, оцетната и маслената киселина и др.), също алкалоидите валерин, хатинин (с противомикробно действие) гликозида валерид, дъбилни вещества, органични киселини, смо­листи вещества, а-метилпирилкетон и др.

Лечебно действие и приложение. Дилянката при­тежава первоуспокоително действие, преодолява спазмите на глад­ката мускулатура и регулира сърдечната дейност. Прилага се при възбудена нервна система, нервна преумора, нарушение в сърдечния ритъм, (главно от нервен произход), при стомашни и чревни болки, климактерични смущения и др.

В българската народна медицина дилянката се препоръчва и-при главоболие, безсъние, епилепсия, гуша, виене на свят, кръвно налягане, нервни припадъци, истерия и др. Прилага се също в хра­нителната и ликьорената промишленост.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от корените се слага в 400 г вода да ври 5 мин., след което кисне 2 часа. Прецеде­ната течност се пие по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно,.