Разпространение. В диво състояние се среща в Преславския Балкан, по дерето на Дервишката река, Котленско. Като декоративно дърво расте из цялата страна.
Описание. Дърво с голяма, силно облистена корона, достигаща на височина до 30 м. Листата са с дълги дръжки, длановидно перести, с 5—7 дяла. Цветовете са или бели с червеникаво петно, или розови с жълто петно, събрани в конусовидни, прави, гроздовидни съцветия. Чашката е звънчевидна, опадваща, с петлистно венче и 5—7 тичинки. Плодът е зелена бодлива капсула и е с едно. рядко с две или три семена. Семената са с твърда кожеста, кафява на цвят обвивка, отвътре бели. Цъфти през април—май. Медоносно растение.
Използуваема част. Кората и семената на дивия кестен. Кората се бере рано напролет, през март, преди да започне сокодвижението и да се разлистят дърветата. Суши се на сянка или в сушилня до 50°С. Допустима влажност 11%. Опакова се в бали. Семената се берат, след като узреят и се разпука зелената им обвивка (през септември—октомври). Сушат се на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушеният плод е червенокафяв, без миризма и с горчиво-стипчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Кората съдържа гликозидите ескулин, ескулетин и фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилни вещества, мазнини, алантонин и др. Листата съдържат флавонои-дите кверцитрин, изокверцитрин и кверцетин, каротиноидите лу-теин, виолаксантин и др.; цветовете — флавоноидите кверцитрин, кверцетин и изокверцитрин, рутин, пектинови вещества и др. Семената съдържат флавоноидите спиреозид, кверцетин и кимпферол, сапонина есцин, мазнини, дъбилни вещества, алантонин, смола, гликозида фраксин, ескулетин и до 3% ескулин. Ескулинът повишава устойчивостта на капилярите и на червените кръвни клетки и действува върху колоидните съставки на граничните повърхности на клетките, особено от венозната система (с това се обяснява доброто действие на дивия кестен при налагане и пиене против разширени вени и хемороиди).
Лечебно действие и приложение. Дивият кестен проявява съдосвиващо и болкоуспокоително действие. Той е старо средство за лекуване на хемороиди и разширени вени. Прилага се още при стомашни катари, кашлица и външно при възпаление та гърлото.
Българската народна медицина препоръчва плода на диви» кестен още против бронхит, магарешка кашлица, туберкулоза диария, дизентерия, болестта бюргер, болки в корема, тромбофле-бит, маточни кръвоизливи и рак. Плодовете, счукани и накиснат* в силна ракия 2:10 за една седмица, се прилагат външно за разтривки при ревматизъм, хемороиди. От листата се правят лапи npi* разширени вени. Корите се използуват при блатна треска и хемороиди. Плодовете се смесват с храната на конете против за тлъстяваие.
Начин на употреба. 1 кафена лъжичка ситно нарязан плод се попарва с 400 г вряла вода и се оставя да кисне 2 часа Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. О’» листата се взема 1 супена лъжица, а от корите — 1 кафена лъжичка като се варят 10 мин., и прецедената отвара се пие по съшия начин