Опити да разкрият същността и съдържанието на Връзки с обществеността правят и някои български автори, между които по-известни са С. Кръстев и Д. Доганов. Още през 1972 г. С. Кръстев защитава тезата, че общите признаци, които характеризират Връзките с обществеността като система за пропагандиране са: “нагаждането на интересите на дадена организация в съотвествие с изискванията на обществото, провеждане на политика за печелене на симпатии и използването на косвени методи за въздействие върху общественото мнение, конкретно в областта на икономиката”. Дефинирането на понятието Връзки с обществеността, дадено от Д. Доганов има много общо с идеите на руския специалист Н. Заблюк. И двамата автори определят Връзките с обществеността като особена или специална система за управление на социалната информация. Установяват, че тя е насочена да формира общественото мнение или аудиторията, която Доганов конкретизира, посочвайки целта й “за изграждане на доверие, одобрение и съдействие към комуникатора, както и за постигане от него на други стратегически цели”. Тук под управление се разбира процесът, който обхваща производството на социалната информация ипридвижването й в пресата и другите средства за въздействие, за де се обработи и спечели общественото мнение в интерес на стопанското предприятие. Изтъква се също, че Връзки с обществеността са възможности за получаване от стопанската единица на по-добри икономически резултата в перскектива. Така например, в новата икономическа енциклопедия е записано, Връзки с обществеността са “метод за подобряване на взаимните отношения на определено предприятие с обществеността чрез създаване и разширяване на своите лични отношения с тези фирми, които по преценка на стопанското ръководство могат да допринесат за увеличаване на производството, продажбите и печалбите на предприятието”.
От анализа на дейността Връзки с обществеността се установява, че тя обединава богата, разнообразна, комплексна и многозначна социална и икономическа информация, организирана от стопанското предприятие с цел да се създаде добро мнение, признание, обществен авторитет и позитивно убеждение, че стоките и услугите, които се предоставят на потребителите по количество и качество съответстват напълно на тяхното търсене.
Всяка стопанка единица, като информира често за своята работа, упражнява въздействие върху конкретната част от потребителите и постепенно изгражда за себе си обществено мнение и авторитет. Съобразявайки се с положителното, коео разкриват чужди и наши автори, определящи същността и съдържанието на понятието Връзки с обществеността, може да се каже, че те са комплексна дейност, която по същаство включва: производството, придвижването и управлението на конкретна социална и икономическа информация, организацията по издаването на някои основни видове средства за масово въздействие, договорните отношения, личните контакти, деловото гостоприемство, отделни средства на индиректната публицистика и пр., използвани от стопанското предприятие, за да въздейства върху отделни целеви груги или цялата общесвеност в една и повече страни с цел да си създаде авторитет и доверие, и да подобри своите икономически резултати. В тесен смисъл Връзки с обществеността са преди всичко информационна дейност за създаване и утвърждаване на добро обществено мнение, необходимо за успеха на всяко стопанско предприятие. Днес Връзки с обществеността съществуват обективно и осъществяват най-доброто взаимодействие между производството и търсенето във възпроизводдствения процес.
Като се разкрива същността и съдържанието на Връзките с обществеността се стига до извода, че те са важна дейност, обединяваща:
а) създаването, утвърждаването и разширяването на връзките на стопанските предприятия с обществеността, използвайки голяма гама от средства и форми за осъществяването им;
б) разработването на научно-обосновани планпрограми от мероприятия за контактуване и взаимно разбирателство между ръководството на стопанското или социалното предприятие и цели формални групи от хора – общественици, политици, журналисти, публицисти, изтъкнати специалисти и много други, формиращи по невидим и неуправляем начин общественото мнение.
Връзки с обществеността имат задачата да показват позитивното, успехите и постиженията на своя създател, организатор и ръководител, без да се спестяват допуснатите слабости и неприятни прояви. Хората се обработват, за да бъдат психологически подготвени и спокойно да приемат и хубавите, и лошите новини. Ежедневната практика постоянно доказва, че лошите новини са “добри” и по-ефективни новини, докото добрите новини, макар и да не се оценяват като лоши, те не се смятат за ефективни. Обикновено хората приемат с интерес новините, свързани с насилие, грабежи и злополуки, понеже същите предизвикват по-голяма емоционалност – страдание, съжаление, възмущение или страх в съзнанието им. Точно обратно – новините за успех, щастие или благополучие почти не се забелязват, те не оставят трайни следи и затова бързо се забравят. Това обстоятелство задължава спциалистите, занимаващи се с дейността Връзки с обществеността да не икономисват нито лошите, нито добрите новини. Знае се, че доверие се печели с вярна и точна информация, с факти и достоверни данни.