-Първо, подпомагане на компаниите да станат по-конкурен­тоспособни. В това отношение се предвижда премахване на същест­вуващите пречки в правната уредба и политическата среда, като се анализират промените в отраслите и политиките, даващи най-добри резултати. От особено значение е подкрепата на организи­рането на кръгли маси с индустриалните и други държави- главно САЩ, Япония, Китай, Русия и СЦИЕ.

-Второ, подобряване функционирането на Единния вътрешен пазар в проблемни области, а именно:

*Хармонизиране на регулациите в медицинските услуги и националните осигурителни системи, както и по отношение на цените и конкурентоспособността във фармацевтиката.

*Опростяване на някои процедури в областта на хранително-вкусовата промишленост, която е силно регулирана на национално и на европейско равнище.

*Подобряване на регулациите в сферата на химическата промишленост, автомобилостроенето и др.

-Трето- по-пълно използват на възможностите на информационното общество Предвижда се либерализация на телекомуникациите и раз­витие на телекомуникационните услуги, особено в подкрепа на мал­ките и средните предприятия. В тази насока се изразходват значи­телни финансови ресурси за създаване на мрежа от изследователски институти, имащи за цел засилване ролята на ЕС на глобалните па­зари. Особено внимание се обръща на адаптирането на компютърните системи на компаниите, в частност на МСП.

-Четвърто, подготовка на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа за членство в ЕС. Започването на преговори за членство не се свързва само със създаване на съответната правна база, особено в областта на търговията. Трябва да се повиши конкурентоспособността на предприятията, което да се отрази и на икономическата и социалната сфера. Тук е важно да се разширят дейст­вията им в областта на изследванията и стандартизацията.