Познати са три модела на ДДС в зависимост от обхващането и облагането на нетния оборот или на новосъздадената, респективно на добавената стойност, а именно:
ДДС, изчисляван върху добавената стойност или БВП.
2.ДДС, базиран върху нетния (чистия) вътрешен продукт.
3.ДДС, който има за основа националния доход.
Третият модел на ДДС има по същество само теоретично-познавателно значение, а вторият се прилага в твърде ограничен брой страни. Следователно, почти повсеместно приложение има първият модел на ДДС, който има за облагаема основа БВП или добавената стойност. Именно този модел е възприет и в България. ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС, за износ, извършен от данъчно задължено лице, както и при внос на стоки.
Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за валутна търговия.
Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея.
Не са данъчно задължени следните лица:
Държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, дори и когато за тях се дължат държавни или местни данъци и такси.
ФЛ, които не са ЕТ за осъществяваната от тях дейност по правилник и контрол на ЮЛ.
ФЛ за осъществяваната от тях дейност по трудов договор.
Регистрация по ЗДДС.
Лицата, подлежащи на облагане с ДДС подлежат на регистрация по ЗДДС. Тази регистрация бива задължителна и доброволна.
На задължителна регистрация подлежи всяко лице с облаган оборот 75 млн.лв. или повее за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия. Лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация.
Под облагаем оборот се разбира сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставки нула. Всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичане на всеки календарен месец.
Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца.
Ако за дадено лице не са налице условията за задължителна регистрация, но то има обща стойност на износа над 50 млн.лв. за период, не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по ЗДДС.
Регистрацията по ЗДДС се извършва като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната данъчна служба заявление за регистрация по образец. Заявлението се подава лично от ФЛ или от представляващия ЮЛ, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който ЮЛ е възникнало.
Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация на 14-тия ден от датата на подаване на заявление за регистрация. Към тази дата лицето подава регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит.
В случаите когато:
Облагаемият оборот на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 75 млн.лв. и за същия период то няма извършен износ на обща стойност 50 млн.лв.
Общата стойност от износа на регистрираното лице за последните 18 месеца преди текущия спадне под 50 млн.лв. и за същия период то няма облагаем оборот за 75 млн.лв.
В тези случаи лицето подлежи на дерегистрация, т.е. прекратяване на регистрацията. Това трябва да стане в срок 14 дни от настъпване на обстоятелствата за дерегистрация.
Място на изпълнение на доставката на стоки и на услуги:
От данъчно-технологическа гледна точка е важно да се уточни мястото на изпълнение на доставката.
Място на изпълнение при доставка на стока – за целите на данъчното облагане по ЗДДС мястото на изпълнение е:
– мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
– мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от и за сметка на доставчика;
– мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото й предаване, когато тя не се превозва.
Място на изпълнение при доставка на услуга – с изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им – постоянният адрес или обичайното местопребиваване, една от страните по доставката е на територията на страната.
Данъчно събитие.
Доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът, извършен от данъчно задълженото лице, както и вносът на стоки се нарича данъчно събитие. Данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати:
Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата.
Датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).
Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата.
На датата на възникване на данъчното събитие:
Данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
Възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.
Данъчна основа.
Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.
Данъчна основа в случаите на доставка на стоки и услуги.
Данъчната основа на доставката на стоки или услуги се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове без ДДС и увеличена с:
– всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка;
– всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка;
– всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки пряко свързани с доставка;
– съпътстващите разходи, като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя;
Така определената сума се намалява със сумата на търговската отстъпка, отбива или работа, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие.
Данъчна основа при внос на стоки – това е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими по повод вноса митни сборове и акциз.
Облагаеми и освободени доставки.
Облагаеми доставки – това са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и са с място на изпълнение на територията на страната, износът извършен от данъчнозадължено лице, и доставката на ……. По която получател е БНБ.
Освободени доставки – по смисъла на ЗДДС освободени доставки са:
а) доставки свързани със земя, т.е. прехвърляне на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя.
б) наем на сгради за жилище;
в) финансови услуги;
г) застрахователни и презастрахователни услуги;
д) социално- и здравноосигурителни услуги;
е) доставка на социални помощи;
ж) здравни услуги;
з) лекарствени средства;
и)образователни и културни услуги;
й) правни услуги;
к) прехвърляне на предприятия;
л) разпореждане със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата;
м) безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общината;
н) правни действия по обезпечаване на вземания;
о) дарения;
п) хазарт;
р) доставка на селскостопански стоки и услуги;
с) доставка на културни ценности и продажба на билети;
Данъчна ставка.
Основна ставка – тя е 20% за всяка облагаема доставка, стока или услуга, включително при внос на стоки.
Специфична ставка – тя е нула в случаите на:
– износ;
– доставка на благородни метали, по която получателя е БНБ;
Начисляване и определяне на данъка.
Начисляване на данъка при облагаема доставка на стока или услуга. Начисляването се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, на датата на възникване на данъчното събитие. Определяне на размера на данъка се извършва като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Дан основа х 20% / 100 = данъка .
Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.
При извършването на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, начисленият данък е за сметка на доставчика.
Начисляване на данък при внос на стоки.
Размерът на данъка при внос на стока в страната се определя като данъчната основа при внос се умножи с данъчната ставка. При внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи. Не се дължи данък при внос на стоки когато:
– в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания;
– стоките влизат от място извън територията на страната в свободни зони, свободни складове или в търговски обекти, лицензирани за валутна търговия;
– се внасят въздухоплавателни средства, плавателни съдове както и резервни части за тях;
– се внасят благородни метали за БНБ;
– се внасят безвъзмездни помощи;
– се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, МВР и други органи на отбраната;
– в рамките на разрешения безмитен внос;
– се внася ядрено гориво;
– се внасят стоки, които са били изнесени и върнати в срок до 1 година по рекламация;
Данъчни кредити.
Сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето по право да приспадне се нарича данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия:
Получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация – при внос.
Данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрираното по ЗДДС лице (доставчик) най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие.
Доставката, по която е начислен данъкът е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие.
Данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка.
Получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството или на ЗДДС или митническа декларация.
Право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени горепосочените условия когато:
Стоката или услугата са за представителни мероприятия.
Е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5 освен в случаите когато лицето извършва с тях основна дейност.
Стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки.
Стоката е отнета в полза на държавата.
Регистрирано лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част – за освободените доставки. Правото на частичен данъчен кредит възниква за данъчния период, в който лицето е получило стоката или слугата или е осъществило внос.
Данъчен период.
Данъчен период това е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за ……. От републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период.
Внасяне на данъка.
Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне.
Регистрираното лице е длъжно да внесе определения данък в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъкът. Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет по сметка на съответната данъчна служба. Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване.
Данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява както следва:
При наличие на други установени или неизплатени задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване.
Когато няма други установени и неизплатени задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване, посочен в справките-декларации, подавани в следващите шест последователни едномесечни данъчни периода.
Ако след приспадането по т.2 остане данък за внасяне то се дължи в 14-дневен срок.
Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени задължения към държавата, има право на данък за възстановяване, който да му бъде възстановен в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация. В случай, че са налице установени и неизплатени задължения към държавата, в същия срок се извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.
Данъчни документи:
Данъчни документи по смисъла на този закон са:
Данъчна фактура.
Данъчни известия към данъчната фактура – данъчните известия са: данъчно дебитно и данъчно кредитно известие.
Опростена фактура.
4.Известия към опростената фактура – дебитно и кредитно.
Данъчните документи се издават от регистрираното лице – доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който за издадени. Данъчните документи се издават най-малко в 2 екземпляра.
Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират. При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено данъчната служба за тези обстоятелства.