Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) настоява всички страни да създадат ефективни национални системи за безопасност на храните. Това стана ясно на световната среща на най-високо равнище за продоволствената сигурност, свикана от ФАО в Рим.
В откритата днес пленарна сесия участват 150 държавни и правителствени ръководители, сред които е и българският министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.
В приетата от лидерите на страните-членки декларация се посочва, че системите за безопасност на храните трябва да обхващат всички етапи на хранителната верига с участието на всички заинтересовани страни.
ФАО и правителствата трябва да отпускат необходимите средства за подкрепа на изпълнението на изискването за качеството на храните, обясни министър Найденов. Както и да се улесняват инвестициите от частния сектор за достигане на националните и международни изисквания за качество и безопасност на храните. Допълнително ще бъде осигурена и подкрепа за международни програми, които допринасят за подобряване на безопасността на храните в световен мащаб, каза министър Найденов.
Миналата седмица той обяви, че създаването на Агенция по храните в България се отлага временно заради липсата на средства в бюджет 2010 за стартиране на най-голямата структурна административна реформа в Министерство на земеделието и храните. Министърът обаче увери, че МЗХ има готовност и при добро изпълнение на бюджета в средата на идната година, да се започне реална работа по агенцията.
Държавни и правителствени ръководители се споразумяха за стремеж към задълбочен подход на продоволствената безопасност в световен мащаб. Това включва инвестиране в ключови сфери като устойчиво нарастване на селскостопанската продукция и продуктивност и по-голям достъп до благоприятни и справедливи пазари. Също разширяване на търговията със земеделски продукти и устойчив ангажимент към снабдяването със спешни хранителни доставки, хуманитарна помощ и подкрепа за най-уязвимите населения. Освен това ще бъдат разгледани международните механизми за превенция на внезапните скокове в цените и управление на неправомерната пазарна нестабилност. Държавите трябва да насърчават иновативните механизми за финансиране на внос на храни в развиващите страни, които да са адекватни на внезапни неблагоприятни движения на разходите им по вноса на храни. Те трябва да се стремят и към повишаване на производителността и качеството на културите, основано на науката, устойчивите практики, по-доброто използване на ресурсите, защитата на околната среда, опазването на природните ресурси и подобряването на екосистемите.
В приетата декларация в Рим се постигна широк консенсус по отношение на пълното и бързо елиминиране на глада в световен мащаб до 2025 г. Те са разтревожени от факта, че броят на хората, страдащи от недохранване и бедност в момента надвишава 1 милиард човека при очакван прираст на населението от над 9 милиарда през 2050 г. Комбинираният ефект от продължителното и недостатъчно инвестиране в земеделието и продоволствената сигурност, ценовите тенденции и настоящата икономическа криза са довели до нарастването на глада и бедността. Затова се налага координираните международни усилия да заработят ефективно с цел изкореняване на глада и облекчаване на недохранването.
Промяната в климата също допринася за сериозни рискове в селскостопанския сектор и продоволствената сигурност както в развитите, така и в развиващите се страни. За целта е нужно адаптиране и смекчаване на влиянието върху земеделието в частност засилване устойчивостта на фермерите към климатичните промени с особено внимание към дребните фермери, обясни министър Найденов. Например приоритет може да бъде производството на възобновяема енергия от биомаса. Предвижда се да бъдат предприети всички необходими стъпки, за да могат земеделските производители, особено малките, да придобият технологии и практики, които подобряват устойчивостта на техните селскостопански системи към изменението на климата, като същевременно запазят прехраната им и повишат безопасността на храните. Селското стопанство може да допринесе за намаляване на парниковите газове, каза министър Найденов. ФАО ще помисли за новаторски финансови механизми за адаптиране към промените в климата и за отключване на потенциала на пазара на въглеродни емисии за дребни земеделски производители, въз основа на строго измерване, отчитане и проверка на намаляването на парниковите газове.
Държавните и правителствени ръководители се ангажираха да се подобри управлението и опазването на рибните ресурси и аквакултурите. Също да се гарантира опазването на биологичното разнообразие на водите, здравето и продуктивността на водните екосистеми, подкрепа за рибните ресурси и производството на риба. Въвежда се акцент върху малките рибни ферми, които представляват значителен принос за сигурността на храните и осигуряване на прехрана.
Световната среща на ФАО на най-високо равнище за продоволствената сигурност се провежда на всеки две години. Тя се откри днес от президента на ФАО Жак Диуф. Изказвания в подкрепа за борбата срещу глада направиха премиерът на Италия Силвио Берлускони, Папа Бенедикт XVІ и лидерът на Либия Муамар Кадафи.