Първото право на европейския граждани е да пътува, работи и живее навсякъде, където пожелае в рамките на Съюза. Това право е заложено в договора от Маастрихт в главата, засягаща гражданството на Съюза.
Европейският съюз прие директива, с която се създава система за взаимно признаване на дипломите за висше образование. Тази директива се отнася до университетското образование с продължителност три или повече години и се основава на взаимното доверие в качеството на националното образование и системи за подготовка на кадри на отделните държави-членки.
Всеки гражданин на държава от Европейския съюз може да работи навсякъде в Съюза в системите на здравеопазването, образованието и останалите обществени сектори с изключение на онези дейности, които са сфера на изключителни права на властите на отделната държава (полиция, въоръжени сили, външни работи и др.). И наистина, какво по-логично от това британски учител да преподава английски език в Рим или да се насърчи млад белгийски висшист да се яви на конкурс за обществена служба във Франция?
От 2004 г. европейските граждани, пътуващи в ЕС, могат да получат от националните си власти Карта за здравна застраховка на ЕС, която да покрие медицинските им разходи, ако случайно се разболеят, докато са в друга държава.