Данъчна пoлитикa в областта на малкия бизнес

Провежданата от 1997 г. правителствена данъчна политика е насочена към подобряване на бизнес средата в страната. Конкретен инструмент на данъчна политика до средата на 2001 г. е поетапното намаляване на данъчната тежест чрез промени в данъчните законu.

Закон за корпоративното подоходно облагане. През 2000 г. данъкът върху печалбата за фирмите с облагаема печалба над 50 000 лв. бе намален с 2 % в сравнение с 1999 г. Процесът на намаляване на данък печалба продължи и през 2001 г., като с измененuята в Закона за корпоративното подоходно облагане се въведе намаляване на данъчната тежест, както следва:

• данъчната ставка се намали от 25 % на 20 %;

• данъчната ставка за предприятия, чиято облагаема печалба за текущата година не превишава 50 хил. лв., се намали от 20 % на 15 %.

От 1 януари 2003 г. данък върху печалбата и данък за общивите се заменu с единен корпоративен данък, който запазва нивото си от 2002 г. – 23,5 %. Този факт облекчава фирмuте при определяне на данъчните плащания, но някои промени утежниха дейността на производuтели с определен предмет на дейност. Например земеделскuте производители (юридически лица) на непреработена растителна и животинска продукция, коuто бяха освободенu от данък печалба, съгласно новите текстове в Закона ще плащат 40 % от корпоративния данък, като съществува преференцията за преотстьпване на 60 % от данъка под формата на резерви.

Закон за облагане доходите на физическите лица. През периода 2000-2001 г. размерът на необлагаемия доход се увеличи от 900 на 1200 лв. Измененията в Закона за облагане на доходuте на физическите лица, приети в края на 2000 г., предвиждаха някои благопрuятни промени в режима на облагане на доходuте на едноличните тьрговци и облагането с патентен данък за определени видове дейности. При облагане на доходите на едноличните тьрговци вноскuте за доброволно социално, пенсионно, здравно осигуряване и/или застраховане, направени през календарната година от лицата за тяхна сметка, ако не са отчетенu като разход, се приспадат при определянето на данъчната основа.

Необлагаемuят минимум и през 2003 г. остава 1320 лв. годишно, респективно 110 лв. месечно. Извършено е намаление на пределните данъчни ставки (2-3 на сто) за всеки от интервалите с изключение на последнuя. Преструктуриран е дuапазонът на интервалите, като в обхвата на лuцата, облагани с най-висок пределен данъчен размер (29 %), влизат всички данъкоnлатцu с годишен доход над 7200 лв. Променен е и начиньт за формиране на данъчната основа. Лимитирани са данъчните облекчения за вноскuте за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в размер до 10 % от месечния облагаем доход. Въведени са и облекчения за даренuя.

Закон за данък вьрху добавената стойност. От голямо значение за предприемачuте са направенuте промени в Закона за данъка върху добавена стойност, които бяха приети в края на 2000 г. Тогавашните изменения предвиждат съкращение на срока за възстановяване на платен ДДС от б на 4 месеца. Въведе се ДДС върху туроператорската дейност в размер на 7 %.

Съществуващите досега два размера на регистрационен праг – от 75 и от 50 хил. с последните изменения в ЗДДС се изравниха стойностно в размер на 50 хил.лв., но запазват различието в съдържанието си и в обхвата си. Както и досега, чл. 108 от закона предвижда задължение за регистрация, докато прагът по чл. 110 дава право за регистрация, но при същата прагова стойност.

Същественото обаче е, че облагаемите обороти по двата члена на закона нямат еднакво съдържание, а са различни помежду си. В облагаемия оборот по чл. 108 се отчитат само облагаемите ставки, облагани с основната данъчна ставка от 20 %. От него се изключват доставките, облагаеми със ставка 0, а това са преди всичко доставките по износа. Обратно, в чл. 110 се отчита оборотът от всички облагаеми доставки, включително облаганите с нулева данъчна ставка. Това значително усложнява мероприятията, които трябва да извърши всяка фирма във връзка с преценката за задължителна регистрация или право на регистрация.

С цел да се получи обвързване между правото да се получи данъчен кредит и размера на начисления ДДС се въведе задължителното откриване и ползванена ДДС-сметка. По ДДС-сметката постъпват задължително и само средства, свързани с начисляването на ДДС и ползването на данъчен кредит.

Измененията в данъчното облагане на физическите и юридическите лица, осъщественu от началото на 2002 г., имаха разнопосочни цели. Тази тенденция се запазва и през 2003 г.

От една страна, се възприемат облекчения при определяне на данъчната основа за ДОД, отпадат акцизите за някои производства (например вино), от обхвата на патентното облагане отпаднаха строителните и строително-ремонтни услуги, складове на едро, търговuя на дребно с над 100 кв.м. nлощ и други. От друга, обаче, се забелязва неблагоприятна данъчна среда за фирми с над 50 хил.лв. оборот и с патентна дейност, коuто трябва да заnлащат ДДС и патент. Въведени са данъци и за някои дейности, коuто бяха с преференциални режими. Най-негативният резултат на съвременната данъчна среда обаче е липсата на облекчения за малкия бизнес. Оказва се, че той е третиран като всички данъкоплатци, а в някои случаи понася по-високи тежести.