Подоходните данъци имат за предмет и основа на облагане реализирани или придобити доходи. Един от прилаганите у нас подоходни данъци е данъкът върху печалбата. Облагането с този данък нормативно е уредено в ЗКПО. Този закон урежда облагането на:
– печалбата и доходите на местните и чуждестранните ЮЛ, включително организациите на бюджетна издръжка, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са ЮЛ (неперсонифицираните дружества);
– доходи на местни и чуждестранни ФЛ, посочени в този закон;
Печалбите се облагат с данък върху печалбата за републиканския бюджет и с данък върху печалбата за общините. Доходите се облагат с данъци, установени по реда на ЗКПО.
Застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации както и чуждестранните лица за застрахователната и презастрахователната си дейност, чрез място на стопанска дейност, вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с данък върху застрахователите, презастрахователите и всички други премии и приходи от други дейности, включително несвързани със застраховането.
Местните ЮЛ се облагат с окончателен годишен данък (патентен), когато осъществяват само дейности, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон.
Организаторите на хазартните игри, лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания, Бинго и други, вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози. Лицата, извършващи тази дейност не могат да извършват друга търговска дейност, включително да организират други видове хазартни игри, извън посочените в ЗКПО(мл.2а).
Според ЗКПО данъчни субекти са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества. Данъчните субекти са носители на данъчно задължение. Данъчно задължени лица са:
Местните ЮЛ;
Местните ЮЛ, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност;
Организациите на бюджетна издръжка, когато извършват стопанска дейност;
Местните неперсонифицирани дружества;
Чуждестранните ЮЛ, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;
Чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.
Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица.
Печалба и доходи от източници в страната.
Печалбите и доходите се смятат от източник в страната, когато са:
На местните ЮЛ и на местните неперсонифицирани дружества;
Когато произхождат от стопанска дейност чрез:
– място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;
– прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител;
Когато са от инвестирани капитали на територията на България, без оглед на произхода на капитала.
Когато са от износ, продажба и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.
Други, посочени в ЗКПО.V Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона или континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.
Данъчна основа.
1.Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, а основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба намалена с данъка за общините.
2.Основа за облагане на дейността на застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации, както и на чуждестранните лица за дейността им чрез място на стопанска дейност е:
а) разликата между размера на получените брутни застраховетелни, презастрахователни и всички други премии, намалени с брутния размер на отстъпените презастрахователни премии и върнатите застрахователни премии през календарния месец;
б) приходите от всички други дейности, включително несвързани със застраховането;
Ако има отрицателна разлика на образуваната данъчна основа за календарния месец, тя се приспада от данъчната основа за следващия месец.
Основа за облагане на доходите от дивиденти или ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица е брутния размер на тези доходи.
Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от продажбата на недвижими имоти, дялови участия, ценни книжа и финансови активи е положителната разлика между тяхната отчетна стойност и продажната им цена.
Методи за установяване на облагаемата печалба:
За установяване на печалбата в теорията са разработени и практиката се прилагат следните подходи:
Съпоставяне между приходите и разходите на предприятия.
Съпоставяне на стойността на общото имущество на фирмата, притежавано от нея в края и в началото на годината, която може да има 2 форми:
а) съпоставяне на имуществото по счетоводния баланс;
б) т.нар. ефективно съпоставяне на имуществото или усложнено…счетоводно балансовото съпоставяне на стойността на имуществото.
Днес обикновено се прилага “динамичното” установяване на печалбата, т.е. като разлика между приходите и разходите на предприятието за съответния отчетен период.
Общоприет подход при облагане на печалбата е, че преди да пристъпи към облагане на установената по счетоводния баланс печалба, тя се коригира (намалява или увеличава) и на облагане фактически подлежи не балансовата, коригираната или облагаемата печалба.
Облагаема печалба.
Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО.
При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетовдно-амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява по категория активи, като се прилага систематично линейния метод. За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:
Категория І-ва – масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии (4 % – годишна амортизационна норма).
категория ІІ-ра – машини, производствено оборудване, апаратура, компютри и софтуер (20% – год.аморт.норма).
категория ІІІ-та – транспортни средства, без автомобили, покритие на пътища и на самолетни писти (8% – год.аморт.норма).
категория ІV-та – всички останали амортизируеми активи (15% -годи.аморт.норма).
Данъчно задължените лица могат да прилагат за данъчни цели или ускорена амортизация за МДА от категория ІІ, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като използват константно-дегресивния метод (метода на снижаващия се остатък) с коефициент 1,5 за повишаването на данъчната амортизационна норма или като зависимост с 50 на сто данъчната амортизационна норма.
Размерът на облагаемата печалба се получава като финансовия резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със:
Сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативни актове размери за държавните служители.
Начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Временната положителна разлика между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно Закона за счетоводството и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло.
Разходите, несвързани с дейността като: разходи за облекло (без работно и униформено), разходи по поддържане и експлоатация на сграда и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности; разходи за развлечения и курорти на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица.
Вноските (премиите) за застраховки “Живот” и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни, с изключение на застраховките, отнасящи се за определени рискови работни места и за професии, регламентирани като такива със закони и специфични подзаконови нормативни актове.
Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт.
Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите дълготрайни активи, които не са отчетени като дълготраен нематериален актив.
Разходите от липси и брак на материални запаси (без начисления ДДС) с изключение на произтичащите от:
а) технологичен брак;
б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт или фирмени стандарти норми за пределни размери на естествените фира и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране;
в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти;
г) унищожението или частичното унищожение от стихийни бедствия;
Стойността на отписаните липси и брак на застрахованите активи, намалени с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите; когато има различие в периодите на отписване на застрахованите активи и изплащане на застраховката, увеличението се извършва едновременно с получаването на застрахователното обезщетение, а дотогава липсата или бракът в резултат на застрахователното събитие се отчита като разчет (вземане).
Разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица.
Разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по дялове и акции.
Необложената печалба в резултат на нереинтегрирани (невъзстановени) провизии при събиране на провизирани вземания.
Разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет.
Приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред.
Разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през текущия отчетен период.
Разходите, произтичащи от сделки между свързани лица.
Частта от сумата на разходите за РЗ в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативните актове средства.
18.Частта от лихвите по кредити над определения размер.
19.Отчетените като извънреден разход от операции за минали години производствени и потребителски дивиденти.
20. Частта от разходите за ремонт на ДМА, превишаваща размера на наличните материални активи, превишаваща размера на начислените за тях през отчетния период амортизации на предприятието като цяло, с изключение на разходите за авариен ремонт.
21. 30 на сто от начислените разходи за провизии в нефинансовите предприятия.
22. Начислените разходи за провизии в банките, когато кредитите, провизирани със 100 на сто провизия, превишаваща 10 на сто от общата сума на кредитния портфейл на банката.
Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със:
Дарения в полза на образователни и здравни заведения и организации, които са на бюджетна издръжка; организации с благотворителни, социални, природозащитни, здравни, научноизследователски, културни и спортни цели; БЧК; за подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители в размер до 5 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, при условие, че даренията са направени от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика.
Дивидентите, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица и неперсонифицирани дружества.
Временните разлики на предприятието като цяло, произтичащи от превишенията на данъчно признатите амортизации над счетоводните амортизационни дялове в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации; финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните дялове са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършени увеличения, засягащи този резултат.
Временните разлики, проявяващи се при реализация на активите.
Частта от загубите, пренесена от минали години.
Приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през текущия отчетен период.
Временните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви.
Производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите.
Приходът от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци.
Разходите за придобиване на контролни апарати в случаите когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт.
Разходите за придобиване на контролни апарати в случаите, когато държавата определя въвеждането им с нормативен акт.
Вноските от работодателите за допълнително доброволно, пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 000 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител, включително с договор за възлагане на управление.
Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите.
Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, се приспада последователно пред следващите 5 данъчни години, а за банките – през следващите 10 години. Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година, включително при определяне на авансовите 3-месечни вноски.
Данъчни размери:
Данъкът върху печалбата е 27 на сто, а когато облагаемата печалба за текущата година не превишава 50 млн.лв. данъкът е 20%.
Данъкът за общините е в размер 10 на сто.
Данъкът върху печалбата за застрахователните дружества е 7%, а за дейността животозастраховане е 5%. Данъкът е окончателен.
Данъкът за хазартните игри тото и лото и залагане върху резултати от спортни състезания е 8% върху направените залози, а данъкът за хазартните игри лотария и Бинго, и хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонен импулс е 12% върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс. Данъкът е окончателен.
Данъкът върху представителните разходи, даренията и спонсорството, отчетени като разходи е 25%.
Данъкът върху социалните разходи и разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили е 20%.
Внасяне на данъка:
Дължимият годишен данък върху печалбата, данък за общината и останалите корпоративни данъци се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната данъчна служба до 31.03 следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишния счетоводен отчет без приложенията.
При прекратяване и преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация да дължимия данък в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването им.
Данъчно задължените лица внасят данъците по ЗКПО (без данък за общините) в приход на републиканския бюджет, с изключение на лицата с над 50% общинско участие, които внасят данъците в приход на съответните общински бюджети. Данъкът за общините се внася в съответните общински бюджети.
Данъкът върху печалбата и данъкът за общините за съответната година се внася в срок до 31.03 следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски.
Данъчно задължените лица правят месечни авансови вноски за данъка върху печалбата и за данъка за общините на основата на 1/12 част от годишната облагаема печалба за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Месечните авансови вноски се определят за периода от 01.04. до 31.12 на базата на облагаемата печалба за предходната година, а за периода от 01.01. до 31.03. – на основата на облагаемата печалба за годината, преди предходната година.
Данъчно задължените лица, приключили с облагаема печалба отрицателна величина през предходната година, правят авансови тримесечни вноски на базата на облагаемата си печалба за съответния период на текущата година с натрупване в размер на 20%.
Административно-наказателни разпоредби:
Който не внесе дължимия данък се наказва с имуществена санкция в размер на 2 млн. лв.
Който не подаде данъчни декларации по чл.41 и чл.51 от ЗКПО се наказва с глоба до 1 млн.лв. За повторно нарушение глобата е 1,5 млн.лв.
Актове за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателни постановления се издават от началника на ГУДА.
23. Местни финанси. Финансово самоуправление. Разпределение на отговорностите. Взаимодействие между равнищата на държавна власт и управление. Финансово изравняване.
Държавата се олицетворява от конкретни институции на власт и управление. Те се свеждат преди всичко до централните местните органи на държавна власт, които по принцип не се занимават със стопанска дейност, а изпълняват определени властническо-управленски функции и задачи.За да вършат това те трябва да разполагат с определени финансови ресурси. Тези ресурси им се осигуряват посредством техните бюджети, които взети заедно образуват общият генерален държавен бюджет.
Управлението на държавата е сложно и трудно дело. То е по силите само на централните органи на власт и управление. Освен тях всяка държава изгражда и система от местни, териториални или регионални органи на власт и управление. Във връзка с това територията на държавите се обособява и подразделя на отделни териториално-административни единици, начело на които се избират или назначават местни органи на власт и управление.
Съгласно чл.2 от Конституцията ни “Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания”.
ЗМСМА (местно самоуправление и местна администрация) е такъв закон, който регламентира и конкретизира териториалното деление и пълномощията на териториалните-административни единици. Според него – чл.2 “Територията на РБ се дели на общини и области. Те от своя страна се делят на населени места (градове и села) и жилищни образования (вилни зони, промишлени зони, курортни комплекси и курортни местности). Всички те имат граници, територия и наименование.
Щом се изградят или са налице съответните адм.-териториални единици, които са олицетворение на местната власт, те следва да имат свои бюджети, които да осигурят необходимите за функционирането им финансови средства. В съответствие с осъщественото у нас териториално-административно деление бюджетите на местните органи на власт или местните бюджети се свеждат до:
– бюджети на областните управители и техните администрации или областни бюджети;
– бюджети на общинските съвети и администрации – общински бюджети, в т.ч. бюджети на кметствата и бюджети на районите.
Тъй като областният управител, неговия заместник и администрацията представляват централната власт по места, т.е. на територията на областта, то издръжката им се осигурява за сметка на централния или републиканския бюджет, т.е. областния бюджет няма собствени приходоизточници.
От местните органи на власт собствени приходи са предоставени само за общините – местните данъци и такси. Разходите за издръжката на областните управители и техните администрации се осигуряват от републиканския бюджет.
За да могат а изпълняват функциите и задачите по местното самоуправление на общините се предоставят не само собствени приходи в лицето на местните данъци и такси, но така също и правото на своя (общинска собственост) и на самостоятелна стопанска дейност или на съучастие в такава дейност. Автономията на общините не е самоцел, а средство за повишаване ефективността на управление, доколкото самоуправлението създава условия за “конкуренция между местните власти, която допринася за едно по-ефективно управление”.
ЗМСМА дава право на общините на своя собственост. Освен това общинския съвет може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия, да участва в съвместни форми на стопанска дейност. Общината съставя самостоятелен общински бюджет, извън републиканския, чиито приходи се формират за сметка на: (мл.6 Закон за общинските бюджети).
Собствени приходи:
а) общински данъци и такси (данък за общините, данък върху даренията, върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, технически и административни услуги и др.);
б) приходи от предоставяне на концесии;
в) лихви;
г) наеми;
Средства, получени от републиканския бюджет:
а) субсидии и други целеви средства;
б) безлихвени заеми;
Кредити.
а) банкови;
б) облигационни, чрез емитиране на общински облигации;
Други източници, определени със закон или актове на Министерския съвет, включително приходи от приватизацията на общинска собственост.
Набраните от посочените по-горе приходоизточници финансовите средства на общината се използват за финансиране на:
разходите, включително заплатите и осигурителните вноски на здравните, социалните, културните дейности на общината;
комунална дейност, строителство, поддържането и текущия ремонт на обектите – общинска собственост, а така също разходите за придобиване на общинска собственост;
– съвместни мероприятия с други общини;
– издръжка на общинската администрация;
– административно и техническо обслужване на населението, когато те са безплатни;
– изплащането на ползвани кредити и лихвите по тях;
– дейности по опазване на околната среда;
влагане на капитали в стопанска дейност;
Доколкото на общините им се възлага изпълнението на чисто държавни функции, то разходите по осъществяването им се предоставят от републиканския бюджет.
Особености при съставянето и изпълнението на общинските бюджети:
Общинските бюджети са самостоятелни, автономни. Тази автономност се изразява в следното:
Съставя се извън и независимо от републиканския бюджет.
Изгражда се на базата на собствени приходоизточници.
Субсидиите, предоставяни от републиканския бюджет за финансово подпомагане на общините се определят на основата на обективни критерии за изпълнението на конкретни държавни функции и задачи.
Проекто-бюджетът на общината се изготвя от общинската администрация в лицето на кмета и се представя за обсъждане и приемане (гласуване) от общинския съвет. Бюджетният период на общинския бюджет съвпада с бюджетния период на републиканския бюджет. Започва на 01.01 и приключва на 31.12 на съответната финансова година. Ако до настъпването на новата финансова година бюджетът на общината по една или друга причина все още не е приет от общинския съвет, приходите се събират и разходите се извършват съгласно бюджета за съответния период от предходната бюджетна година. Бюджетът на общината е публичен и се контролира от населението. Но законът – ЗМСМА не е предвидил механизмите, чрез които да се реализира тази негова норма.
Автономията на общинските бюджети и механизмите за нейното реализиране.
Изграждането и изпълнението на държавния бюджет се осъществява върху два основни и класически принципа:
– единство на бюджета;
– автономия на бюджета;
Неприемливо е нито абсолютното единство, нито абсолютната автономия на бюджета, защото те водят до отрицателни социално-икономически и други последици. Абсолютизирането на единството на бюджета елиминира стимулите към увеличаване на собствените приходи на местните бюджети и за рационалното и ефективно насочване и използване на разходите им. С други думи абсолютизираното единство на бюджета премахва всякакви стимули за рационална и ефективна организация и управление на местните финанси.
Силни стимули в тази посока създава принципът за автономията на местните бюджети. Неговото абсолютизиране обаче пък води до задълбочаване на социално-икономическото неравенство между общините – богатите общини стават още по-богати, а бедните – още по-бедни. По такъв начин се стига до необходимостта от закриване или ликвидиране на определени изостанали в икономическо отношение общини, което не винаги е допустимо и желано от държавно-политическа гледна точка.
Принципът на единството на бюджета подхожда на силно централизирана система на държавно управление, а този за автономията му е адекватен на децентрализираната система за държавно управление.
Изтъкнахме, че абсолютизирането на бюджетната автономия създава условия богатите общини да станат още по-богати, а бедните още по-бедни. Богатите общини са тези, на чиято територия има добре развита инфраструктура. В същото време има общини с недоразвита икономика, в които живеят няколко десетки пенсионери. Абсолютизирането на бюджетната автономия означава подобни общини да се обрекат на ликвидиране. Едва ли може да се намери държава, която така жестоко да постъпва с изостаналите си в икономическо отношение общини. Обичайната практика обаче е друга – подпомагане на изоставащите общини в рамките на т.нар. регионални планове за развитие. Подпомагането се осъществява по принцип не чрез предоставяне на налични пари на изоставащите, под формата на субсидии, а чрез съвместното изграждане от централните и местни органи на управление, но при решаващо участие на първите, на конкретни обекти на икономическата и социална инфраструктура.
Казаното до тук оказва необходимостта от целесъобразността от автономията на бюджета, без разбира се тя да се абсолютизира, нито абсолютно да се пренебрегва принципът за единството на бюджета, защото държавата е едно единно цяло, независимо от децентрализацията в нейното управление и от самостоятелността и автономията на местните органи на власт и техните бюджети.
В целия свят е налице тенденция към децентрализация на управлението въобще и на държавното управление в частност. Това води до повишаване на самостоятелността и отговорността на местните органи на държавна власт. Най-важното в случая е да се осигури реална връзка и зависимост между степента на развитие на икономиката на общината, от една страна и нейните бюджетни приходи от друга страна.
Местните органи на власт, в лицето на общините, се нуждаят от самостоятелност, която на първо място следва да има финансово изражение. Общините наистина би следвало да се превърнат в стопани на своята територия, но нормативно следва много по-ясно да се регламентира до къде са пълномощията на местната власт и кога и как месните интереси следва да се подчинят на националните такива.
Децентрализацията на държавното управление и неговите финансово-бюджетни аспекти.
Паралелно с централните се изграждат и функционират и местни държавни органи. Те заедно образуват цялостната структура на държавната власт.
Ефективността и ефикасността на държавното управление се определя от обосноваността и функционалните способности, в това число и степента на децентрализация на местните държавни органи.
В тази посока решаващо влияние оказват 3 основни взаимно-свързани фактора:
а) обосноваността на териториално-административното деление на страната, т.е. терит-адм. единици;
б) правилното разпределение на функциите и компетенциите между тях;
в) схемата на финансирането им, респективно на финансовите взаимоотношения между бюджетните звена.
Както във всички области, така и в сферата на териториално-административното деление често се извършват реформи. При тези реформи главният въпрос е на колко равнища (нива) да се изградят местните органи на държавна власт – две (общини и области) или три (общини, околии и области). Сега са две.
Разпределението на компетенциите между органите на държавното управление и между самите местни органи е от изключителна важност за ефективното им функциониране. Централните органи се занимават и решават въпроси главно от национално значение, а местните – от регионално значение. Те са взаимно свързани. Това ще рече, че нито на регионалните органи са чужди националните интереси, нито централните органи могат да се абстрахират от местните проблеми.
Очевидно разпределението на компетенциите между държавните органи на власт и управление е нещо първостепенно, от изключителна важност, но не е единственото с оглед на пълноценното им функциониране. У нас това е сторено преди всичко със ЗМСМА.
Общините са и трябва да бъдат органи за местно самоуправление, но само на основата и в рамките на единната национална държава. Това означава, че тяхната автономия не може да се абсолютизира. Тя е относителна и им се представя единствено за активизиране и повишаване ефективността на управлението на съответната територия и живеещото върху нея население.
Концепцията за местното управление и самоуправление на общините намира своето реално проявление в самостоятелността на местните бюджети. Това е така, защото няма и не може да има каквато и да е друга самостоятелност, ако не е налице финансова такава; финансовата самостоятелност е основа на всяка друга самостоятелност. Финансовата самостоятелност на общините е необходима, без обаче тя да се абсолютизира.
От всичко това следва, че местното самоуправление трябва да се изгради на основата на три фундаментални принципа, а именно:
1.Общините следва да притежават самостоятелност и да се превърнат в действителни стопани на своята територия, но при приоритет на националните интереси пред местните.
Необходимо и целесъобразно е да се приложи икономическият принцип при изграждане на общинските бюджети, т.е. да се установи връзка между получаваните от общините приходи и възможностите за покриване на техните потребности (разходи).
3. На основата и в рамките на националните планове за териториално развитие централната държавна власт следва да подпомага, най-вече финансово, изоставащите в икономическо и социално отношение общини и региони.