Данъкоподобни приходи. Принципи на ценообразуването в държавния сектор. Такси. Патенти. Самооблагане и др

Данъкоподобни приходи. Принципи на ценообразуването в държавния сектор. Такси. Патенти. Самооблагане и др.

Приходите в държавното стопанство обикновено се разграничават на данъчни и неданъчни. Има обаче достатъчно основание да се обособи и друга група приходи, които не са нито изцяло данъчни, нито са напълно неданъчни. Това са т.нар. данъкоподобни или квазиданъчни приходи. Те имат следните форми:

Такси.

2.самооблагане.

3.Патенти.

4. приноси.

5. лихви, глоби, конфискации и др.

1. Такси – те са приходни форми, които имат известна прилика с данъците, но се и различават то тях. Таксите от своя страна се разграничават на две основни групи:

– потребителски такси;

– държавни и местни такси;

Първите имат характер на цени на стопански услуги, т.е. на обикновени пазарни цени, а вторите – на цени на услуги от административно-политически характер и приемат формата на специфични държавни приходи. Това са такси, събирани то държавните и местните органи на държавна власт и управление.

Таксите приличат на данъците по това, че и те се събират от публичната власт, отнасят се в приход на държавния бюджет и служат за покриване на държавни разходи, за издръжка на държавни учреждения и институции. Разликите между данъците и таксите се свеждат до:

– таксата е плащане, което е свързано с конкретно получена административна услуга от публичен орган. Тази услуга на държавния орган не е от стопански и от публично-управленски характер.

– за разлика от данъка, таксата има непосредствен възмездноеквивалентен характер; тя се плаща за конкретно оказана услуга или предприето действие;

– във връзка с оказаната желана услуга или действие в полза на платеца на таксата публичния орган извършва разходи; целта на таксата е да възстанови или покрие поне част от направените разходи;

– инициативата обикновено е в полза на платеца на таксата, в смисъл, че ако той поиска услуга или предизвика действие на държавен орган, ще плати таксата, ако не го пожелае, няма да я плати. В този смисъл се говори за известна доброволност на таксите, което не е характерна за данъците;

Таксите се налагат по повод на това, че има институции, които не обслужват равномерно всички граждани и справедливостта налага тези, които прибягват по-често до услугите им, да си заплащат за това посредством държавните и местни такси. Таксите се внасят не в приход на бюджета, който финансира институциите, оказващи услуги, а направо по сметките на тези учреждения, като по този начин те формират техни собствени приходи. Очевидно таксите в най-добрия случай могат да осигурят самоиздръжката на тези публични организации или институции, но не и печалба, защото се изменя същността им на публични организации или институции с нестопанска цел.

Видове такси.

В зависимост от начина на определянето (изчисляването) им таксите биват:

– постоянни или прости такси. Те винаги се събират в един и същи размер, независимо от изгодата или интереса на платеца.

– пропорционални спрямо изгодата или интереса.

– прогресивни такси, които са аналогични на прогресивните данъци.

В зависимост от начина на събирането им се делят на:

– таксови марки, които се облепват върху определени документи.

– в брой срещу приходна квитанция.

чрез превод по сметката на съответното учреждение.

Очевидно е, че таксите имат за цел и задача да покрият (част или изцяло) разходите по указаната услуга, съответно предизвиканото действие или да увеличат прекомерната охрана на права и консумация на публични услуги.  Ето защо таксите се делят още на:

– възмездни;

– ограничителни;

В зависимост от това, дали таксите се събират от всички учреждения или само то отделни публични организации те биват:

– общи;

– специфични или ведомствени;

Организациите и учрежденията, които оказват публични услуги и събират такси са или могат да бъдат на издръжката на централния или на местните общински бюджети. На тази основа таксите се разграничават на:

– държавни такси;

– местни такси;

Държавни такси се събират при следните случаи:

– за искови молби давани от съдилища;

– за молби, подавани до органите на държавния арбитраж;

– за извършване на услуги от нотариата;

– за извършване на преводи от чужд език на български и обратно;

– за издаване и замяна на паспорти;

– за молби и удостоверения за придобиване и възстановяване на българско гражданство;

– за даване на услуги по Закона за противопожарна защита;

– за разрешителни за лов, риболов, правоносене на оръжие и др.;

– за ползване на пансионите към учебните заведения;

– за изпити за добиване право за управление на МПС;

– за издаване на патенти и др.;

Всички държавни такси, които се събират по ЗДТ се определят с тарифи, одобрени от Министерския съвет.

Местните такси се събират от общините въз основа на Закона за местните данъци и такси. Тарифите за местните такси също се утвърждават от Министерския съвет. На общините се предоставя правото да определят конкретните размери на таксите, които събират по ЗМДТ в определени граници или рамки – от…до. За сега у нас се прилагат 15 вида местни такси.

2.Патенти.

Патентите се определят в обща глобална сума за годината на базата на определени т.нар. външни белези. Те са плащания на частни фирми, занаятчии и др. подобни, които упражняват определена дейност – занаят, търговия, извършване на други услуги, преработка или дообработка на определени стоки или материали и други подобни.

Възникването на патентите е свързано с развитието на занаятите и търговията през периода на късното Средновековие. Плащането на патента има двояко основание. Първо, то се свързва с административно разрешение за професионално упражняване на дейността. И второ, то е форма на своеобразно данъчно плащане или по-точно на данъкоподобно плащане, защото основанието за определяне на патента не е нито дохода, нито оборота на лицето, макар че при определяне на патента се правят опити да се предвиди евентуалния оборот и доход. Вземат се предвид и други, т.нар. външни белези, като например – местоположението на обекта (центъра или периферията), брой заети лица, капацитета на използваните машини и съоръжения. На основата на тези белези и такива, установени по преценка, платците на патентите обикновено се категоризират в групи или разреди. В отделните групи или разреди попадат лицата, които имат приблизително еднаква по мащабност дейност и на които се определят еднакви размери на патентите. Следователно патентите обикновено са диференцирани в зависимост от мащаба на дейност на платците им, а така също на основата на браншовата им принадлежност или еднородни видове дейност. Внасянето в бюджета на установените, обикновено от общините, патенти става на части по тримесечие или шестмесечно. Патентите могат да се плащат и наведнъж в началото на годината. Патентите почти винаги са съществували в нашата финансова практика.

3. Самооблагане на населението.

Разглеждано в исторически аспект “коренът” на самооблагането на населението може да се търси в т.н. трудова повинност, въведена от правителството на Ал. Стамболийски през 1920 г. Тя е имала две форми:

– редовна трудова повинност;

– временна трудова повинност;

Редовната трудова повинност е провеждана в полза на държавата. С нея се задължавали младежите, които не са отбили редовната си военна служба (повинност).

Временната трудова повинност е била в полза на общините. Тя е използвана за изграждане и ремонт на пътища, улици, водопроводи, канализация и др. благоустройствени мероприятия от местно значение чрез задължителното трудово участие на мъжете от 18 до 45 годишна възраст и на жените от 18 до 40 години. По-късно временната трудова повинност започва да се откупва. Постъпленията от откупването са имали целеви характер. Използвани са за финансиране на същите мероприятия.

През 1951 г. временната трудова повинност се заменя със самооблагане на селското население, регламентирано със закон. Вноските са могли да бъдат събирани само въз основа на протоколно решение на общото събрание на селото, одобрено от съответния околийски народен съвет. Законът е давал право на общото събрание да определя вноските по самооблагането до половината от данъка върху общия доход за същата година. Събраните средства от самооблагането на селското население са използвани за строителни и благоустройствени мероприятия от местно значение.

По-късно самооблагането обхваща и градското население (1958 г.). То се изразява главно в две неща:

Изготвянето на списъци на лицата от съответното населено място, които подлежат на самооблагане.

Организиране и провеждане на общите събрания на гражданите.

– парични вноски – до 3% от годишните доходи за изтеклата календарна година;

– предоставяне на строителни и други материали в равностойност на паричното самооблагане;

– участие с личен доброволен труд до 40 трудочаса, а при участие с коли – до 20 трудочаса.

На самооблагане с парични вноски подлежаха всички граждани над 18 години, които реализират собствени доходи, а на лично трудово участие – мъжете от 18 до 60 години и жените от 18 до 55 години. Паричните вноски от самооблагането се събираха от финансовите органи по реда за събиране на данъците и таксите. Те обаче не се внасят в приход към бюджета, а по специална извънбюджетна сметка, от която се финансираха само обекти и мероприятия по самооблагането.

Самооблагането е една форма за набиране на средства, материали и за влагане на доброволен труд с оглед ускорено благоустрояване, хигиенизиране, водоснабдяване и електрифициране на населените места. То почива само върху местна инициатива и използването на местни ресурси. По такъв начин чрез самооблагането се облекчава бюджета и се ускорява изграждането на материално-техническата база на населените места.

През 1979 г. се е отменил Законът за самооблагането на населението, но след 3 години то отново се въвежда със Закона за допитването да народа. Този закон предвижда възможността за провеждането на национален и местни референдуми. За решаването на по-важни въпроси на отделно населено място, като изграждане, реконструкция и модернизация на благоустройствени, културни и други обекти от место значение, може да се проведе референдум чрез свикване общо събрание на населението.

В заключения може да се каже, че самооблагането на населението се прилагаше широко за осигуряване на допълнителни средства и труд, за изграждане на техническа инфраструктура и благоустрояването на населените места.

4. Приноси.

Приносите са специфична данъкоподобна приходна форма, прилагана у нас в миналото. Те са провокирани от икономическата активност на държавата – изграждане на ЖП линии и гари, пътища, магистрали, пристанища и други обекти на инфраструктурата. Имотите на лицата, които се оказват в близост до подобни обекти веднага повишават своята цена. Тези лица, притежатели на подобни имоти, фактически се явяват материално облагодетелствани за сметка на държавата, т.е. на всички данъкоплатци.

Справедливостта изисква облагодетелстваните по този начин лица да бъдат обременени в някаква степен и по този начин да върнат част от облагата, която са получили за тяхна сметка. Формата на това компенсиране е известна като приноси. Те са определени на две основания:

– близостта на имота до инфраструктурния обект;

– големината на имота;

5. Лихви, глоби и конфискации.

Лихвите са плащания, налагани за невнесени в определените срокове данъци, такси и др. държавни вземания. Размера на лихвата е унифициран.

Глобата е вид финансова санкция, налагана за неспазване или за нарушаване на данъчни и др. закони, т.е. при извършване на административни нарушения. Събирането на наложените глоби става от данъчните органи по реда на събиране на държавните вземания.

Конфискацията е тежка имуществена санкция. Тя се налага при грубо и драстично нарушение на законите и обществения ред, респективно при извършване на престъпления. Конфискуваното имущество обикновено се продава и получените постъпления се внасят в приход на бюджет