Давност – с едногодишна давност се погасява искът за вреди по спедиционния договор /чл. 366/. По силата на общото правило за началото на давноститните срокове тази погасителна давност започва да тече от деня, в който вземането е възникнало, т.е. от деня, в който са настъпили вредите. Давностният срок не може да бъде скъсен, нито удължен по взаимно съгласие на страните по спедиционен договор. Исковете за вземания на спедитора и на доверителя, които почиват на друго основание, освен вреди, подлежат на погасителна давност на общите разпоредби за давността /чл. 110-112 ЗЗД/.