Давност и преклузивни срокове.
Срокът в правото е конкретен период от време, който се определя от обективното право. Има срокове, които щом започнат да текат, следват ритъма на календара. Но има срокове, в правото, които могат да се спират или да не се зачита периодът до даден момент. Видове срокове: Съобразно с правното действие на един срок, той може да поражда или да прекратява субективни права – правопораждащ и правопогасяващ. Съобразно с вида на правата, с които са свързани, имаме материалноправни и процесуалноправни срокове. Съобразно с органа, който ги определя: Съдебни са сроковете, определени от съда. Административни са тези, които един административен орган в определени от закона случаи може да даде на един правен субект. Договорни са сроковете, които страните в сключените между тях правни сделки определят. Законни срокове са тези които са установе с нормативен акт.
Давността е институт на ГП, с който се установява една правна сигурност, една база, на която да се стъпи, за да се установят действителните правоотношения или действителните факти. Правна защита заслужава носителя на едно субективно право само ако го упражнява. Ако той не се интересува от това право, ако в продължение на дълъг период от време той не го упражнява или не търси защита срещу нарушителя на таво право, с това той проявява една явна небрежност или бездействие и не заслужава повече правна защита и зачитане на неговото субективно право. Непотърсване на правна защита на едно право в продължение на законно опредеелен срок или продължително нереагиране, след като то бъде нарушено, не може вече да задължи съда да оказва съдействие на носителя на това право. Също така установяването на определен срок на владение улеснява докозването на собствеността.